Персонализирана медицина - Таргетни терапии

Таргетни терапии

Таргетните терапии действат различно от стандартните химиотерапевтични лекарства. Те атакуват раковите клетки и по-специално целите, които са стратегически точки за оцеляване на клетките, клетъчна репликация и метастази. Те обикновено слабо засягат нормалните клетки. Всъщност тези лекарства имат тенденция да имат различни странични ефекти спрямо традиционните химиотерапевтични Таргетните терапии се използват за лечение на много видове тумори: някои видове рак на белия дроб, панкреаса, главата и шията, черния дроб, дебелото черво, гърдата, меланома и бъбреците. Днес таргетните терапии са основен фокус в изследванията на рака.
В зависимост от вида на рака и начина, по който се разпространява, таргетната терапия може да се използва за лечение на рак, за забавяне на растежа на тумора, за убиване на туморни клетки, които може да са се разпространили в други части на тялото или за облекчаване на симптомите.
Вашият лекар ще говори с вас за целите на вашата терапия, преди да започнете лечението. Най-честият начин да се дават тези лекарства е като хапче (през устата) или венозно. Въпреки че таргетните терапии не влияят на тялото по същия начин като стандартната химиотерапия, те също имат странични ефекти. Страничните ефекти от тези лекарства до голяма степен зависят от това към какво е насочено лекарството.
Можем да разделим таргетните терапии в две основни категории: моноконални антитела и малки молекули.

Моноклонални антитела. Лекарствата, наречени „моноклонални антитела“ блокират специфична цел, намираща се на повърхността на раковата клетка. Тази цел може да се намира и в областта около тумора. Действието на тези лекарства може да се сравни с поставянето на ключ в ключалка. Много от тези лекарства се концентрират върху специфичен рецептор (или друга мишена). По този начин се блокират сигналите, които съобщават на туморните клетки да се размножават и се спира развитието на рака. Моноконалните антитела могат също да доставят токсични субстанции директно до раковата клетка. По този начин те подпомагат химиотерапията и лъчелечението да достигнат в по-голяма степен до раковите клетки.

Малки молекули. Тези лекарства блокират определени процеси, които помагат на раковите клетки да се размножават и разпространяват. Обикновено те се приемат под формата на хапчета. Ангиогенезните инхибитори са един от представителите на тази група лекарства. Тяхното действие предотвратява образуването на нови кръвоносни съдове около тумора. Ангиогенеза означава образуване на нови кръвоносни съдове. Туморната формация се нуждае от кръвоносни съдове, които да доставят хранителни вещества, което й помага да се развива. Антиангиогенезните терапии подлагат тумора на глад като не позволяват образуването на нови кръвоносни съдове.

Таргетното лечение е важна част от противотуморната терапия. Използването само и единствено на този вид лекарства може да излекува малко видове тумори. Повечето пациенти имат нужда още от хирургично лечение, химиотерапия, лъчелечение или хормонална терапия. Изследователите непрекъснато работят в посока развиване на нови таргетни молекули, като научават все повече за специфичните промени, които настъпват в раковите клетки.

Персонализирано лечение при рак на белия дроб
Ракът на белия дроб може да бъде разделен на два основни вида: недребноклетъчен белодробен рак (NSCLC) и дребноклетъчен рак на белия дроб (SCLC), като прогнозата и подхода за лечение е различен.
Сред недребниклетъчните тумори има и други подгрупи:аденокарциноми, плоскоклетъчни карциноми и някои други, редки видове. Те се характеризират с различна чувствителност към определени агенти. Например, аденокарциномите са по-чувствителни към медикамента Пеметрексед. През последното десетилетие са открити много генетични мутации. По-специално EGFR мутациите придават на тези тумори силна чувствителност към EGFR тирозин киназни инхибитори. Мутациите на EGFR присъстват главно при азиатци, които не са бии пушачи.Друго важна мутация е мутацията EML4-ALK.
Надеждата за проекта за човешкия геном е да персонализира лечението чрез идентифициране на най-добре таргетираното лекарство за всяка мутация.

Персонализирано лечение при рак на гърдата
Ракът на гърдата може да бъде разделен на две основни категории: хормонално-чувствителни и нехормоно-чувствителни тумори и те могат да бъдат разделени отново на HER2позитивни и HER2-негативни тумори. Тези характеристики могат да направят определени тумори особено чувствителни към хормонални лечения и към анти-HER2 средства, като Трастузумаб, Лапатиниб, Пертузумаб.
Друг пример за персонализирана медицина, който е от значение за жени с диагноза рак на гърдата, е, че генетичното изследване на самия тумор може да помогне да се определи необходимостта от химиотерапия и дали химиотерапията ще работи.

Възможно ли е персонализиране на лечението при всеки вид тумор?
Отговорът със сигурност е да. Най-добрите примери са при рак на гърдата и някои левкемии.
Пациентите трябва да разберат, че е много важно да участват по-активно в клиничните изпитвания. Също така трябва да се правят клинични изпитвания, за да се опита да се получат повече познания за механизмите на заболяването.
Преди около 30 или 40 години говорихме за рака като за нелечимо заболяване. Персонализацията на медицината изисква не само много осведоменост от пациента, но и изисква оказване на натиск върху здравните системи. В началото персонализацията на медицината ще струва скъпо.

Въпреки че лечението на рака се движи към персонализирана медицина, като лекарствата са насочени към специфични тумори, проучванията показват, че много пациенти не знаят, че се извършва тази революция.
„Ясно е, че остава необходимостта пациентите да бъдат по-добре информирани за персонализираната медицина, което е споделена отговорност между мултидисциплинарния екип в здравеопазването, групите за подкрепа на пациентите и медии “, казва Сабине Тейпар, д.м., Университетска болница в Льовен, Белгия.

Какво се очкава от концепцията за персонализирана медицина?
Тя осигурява "правилното лечение на точния пациент в точното време". Това е критичната точка за пациента, за да се гарантира, че пациентът не е прекалено лекуван или недостатъчно лекуван. От икономическа гледна точка, при увеличаване на таргетните терапии ще бъде намален рискът от използване на скъпо лечение за пациенти, които няма да отговарят на него, като по този начин ще има по-голяма полза за здравеопазването и повече ще са ползите за пациентите,обществото и здравните системи в дългосрочен план.