Персонализирана медицина - Химиотерапия

Химиотерапия

В миналото най-важната част от лечението на много ракови заболявания беше химиотерапията, поради системния характер на по-голямата част от заболяването и потенциала на злокачествените клетки да се разпространят в други части на тялото в началото на заболяването.
Днес, в ерата на таргетната терапия, химиотерапията все още остава крайъгълен камък на лечението на повечето злокачествени заболявания.
Механизмът, който е в основата на химиотерапията, се основава на убиване на клетките, които се делят бързо. Бързото клетъчно делене е едно от основните свойства на повечето ракови клетки. За съжаление химиотерапията вреди и на здрави клетки, които се делят бързо при нормални обстоятелства: клетки в костния мозък, храносмилателния тракт и космените фоликули. Този ефект върху здравите клетки води до най-честите странични ефекти от химиотерапията: намалено производство на кръвни клетки, което води до увреждане на имунната система, мукозит (възпаление на лигавицата на храносмилателния тракт) и алопеция (косопад).
Химиотерапията въздейства на цялото тяло, докато хирургията и лъчетерапията(действат като локални лечения) имат ефект върху раковите клетки в специфични области на тялото. Химиотерапията оказва въздействие и върху ракови клетки, които са метастазирали или се разпространили в други части на тялото, далеч от първичния участък на първоначалния тумор. Ефектът от химиотерапията върху цялото тяло също е много важен след операцията.
Различните химиотерапевтични лекарства могат да се прилагат самостоятелно или в комбинация с други хииотерапевтични лекарства.
Дали химиотерапията работи при кокретния пациент лекаря ще разбере чрез провеждане на различни кръвни и образни тестове.Липсата на странични ефекти от лечението все още не означава, че медикментът действа.
Ако химиотерапията има неселективен ефект, е възможно да се адаптира лечението в много случаи, като се използват специфични биомаркери. Биомаркерите помагат на лекарите да знаят повече за тумора на отделен човек, което им позволява да вземат по-добри решения. Това е първата стъпка в персонализираната медицина. Биомаркерите могат също да бъдат полезни инструменти за наблюдение на отговора на лечението и за откриване на рецидиви или прогресия.
За да персонализират химиотерапията, лекарите могат да използват генетични биомаркери, които са или специфични генетични изменения, изразени в туморни клетки, или протеинови промени, които присъстват в туморната тъкан, или разкрити, когато се анализират кръвните изследвания. Наличието на биомаркер може да предскаже резултата от лечебната стратегия. Постоянно се откриват нови биомаркери и генетични профили. Някои примери за биомаркери, които могат да предскажат резултатите от химиотерапията, са ERCC1 за цисплатин, тимидилат синтаза за пеметрексед, HER2 за антрациклини и др. Например, ниското ниво на ERCC1 в тумор прогнозира добър резултат от използването на цисплатин.
Също така си струва да се спомене, че всеки тумор е различен. Няма два тумора еднакви, както всеки индивид е различен.Това означава, че и отговорът на лечението ще е различен.