Рак на пикочния мехур

Въведение

Ракът на пикочния мехур е рак, който започва в клетките на пикочния мехур. Това ръководство се фокусира върху рак, който се появява в клетките на лигавицата на пикочния мехур, наречен преходно-клетъчен карцином. Други видове рак на пикочния мехур също съществуват, но не се обсъждат в това ръководство.

Диагноза
• Чести симптоми на рак на пикочния мехур са проблеми с уринирането, кръв в урината, болка и невъзможност за отделяне на урина. Тези симптоми обаче не са специфични за рака на пикочния мехур и могат да се появят и при много други състояния, които не са свързани с рака. За да се потвърди наличието на рак на пикочния мехур, се извършва изследване, наречено цистоскопия, за да се провери вътрешността на пикочния мехур и уретрата за наличие на тумори.

• Има специфични тестове, които помагат при диагностицирането и оценката на разпространението на болестта. Диагнозата може да бъде потвърдена само чрез хистопатологично изследване, при което в лаборатория се изследват проби от тъкан от тумора. Това разкрива специфични характеристики на тумора и се използва за определяне на вида на рака на пикочния мехур. 

Лечение според разпространението на болестта (класифицирано на етапи):

Туморът не е навлязъл в съдеинителната тъкан на мускула на пикочния мехур и е ограничен до лигавицата ( Стадий 0а;Стадий 0is;Стадий I) – мускулно не-инвазивен рак на пикочния мехур
• При всички пациенти туморът се премахва чрез трансуретрална резекция. Ако целият тумор бъде премахнат това може да доведе до напълно излекуване .
• Понякога се прилага адювантна терапия, като например химиотерапия или имунотерапия, като се въвеждат медикаментите директно в пикочния мехур.
• Ако тези терапии са неуспешни остраняването на пикочния мехур е вариант
Мускулно инвазивен рак на пикочния мехур ( етап II и етап III) – в този случай туморът се е разпространил в мускулния слой на пикочния мехур или е достигнал околните тъкани.
• Препоръчителното лечение е радикално отстраняване на пикочния мехур , вкл. пълно или частично отстраняване на някои от съседните органи.
• Преди операцията се препоръчва химиотерапия или лъчетерапия. Ако пациентът откаже операция или не е подходящ за такава може да се приложи самостоятелно лъчетерапия, трансуретрална резекция или комбинация на трансуретрална резекция с лъчетерапия и химиотерапия.
Напреднало и метатстатично заболяване ( стадий IV) представлява тумор, който е преминал от пикочния мехур в стената на таза и корема и се е разпространил в по-отдалечени органи.
• В този стадий на заболяването се предпочита химиотерапията като лечение, но вероятността тя да доведе до излекуване е малка. При някои пациенти операция или лъчетерапия е възможно да имат ефект.
• Лъчетерапията може да облекчи болката и да помогне за намаляване на кървенето.
Лечение на рецидив:
• Показана е химиотерапия с лекарството винфлунин (vinflunine) плюс най-добрата поддържаща грижа.
• В случай на неуспех се предлага химиотерапия, базирана на таксан(taxane) или платина.
• Пациентите също се насърчават да участват в клинични изпитвания.
Последващи действия

Различни тестове могат да се извършват по време на планирани посещения, в зависимост от етапа и риск от рецидив. При мускулно неинвазивен рак тези посещения трябва да се провеждат на всеки 3-6 месеца през първите 2 години и на всеки 6 до 12 месеца след това (или катко са определени медицинския екип).

Каква е честотата на разпространение на рака на пикочния мехур?

Ракът на пикочния мехур е рак, който се образува в тъканите на пикочния мехур.
Най-честият вид рак на пикочния мехур (90%) е преходно-клетъчният карцином *. Този вид рак започва в клетки, които обикновено образуват вътрешната лигавица на пикочния мехур, наричана още преходен епител  Други видове рак на пикочния мехур включват плоскоклетъчен карцином *, който започва в тънките плоски клетки в лигавицата на пикочния мехур и аденокарцином *, рак, който започва в клетки в лигавицата на пикочния мехур, които отделят слуз. Съществуват и други редки форми на рак на пикочния мехур. Това ръководство се отнася до преходния клетъчен карцином.

*анатомия на мъжка (в ляво) и женска (в дясно) пикочна система.

През 2012 г. е изчислено, че приблизително 151 297 пациенти са диагностицирани с рак на пикочния мехур в Европа. Ракът на пикочния мехур е петият най-често срещан рак в Европа.
Ракът на пикочния мехур е приблизително пет пъти по-често срещан  при мъжете, отколкото при жените. Смята се, че 17,7 от 100 000 мъже и 3,5 от 100 000 жени са развили рак на пикочния мехур през 2012 г. От всички видове рак, ракът на пикочния мехур е четвъртият най-често срещан рак при мъжете и 13-ият най-често срещан рак в света.
В държавите от Европейския съюз вероятността човек да развие рак на пикочния мехур в даден момент от живота си е между 1,5 и 2,5%. За мъжете, живеещи във Фландрия (Белгия), Малта, Испания и Италия, процентът е малко по-висок: между 3,1 и 4,2%. При жените, живеещи в Европа рискът да развият рак на пикочния мехур е по-малко от 1%.
Рискът от развитие на рак на пикочния мехур нараства с възрастта: като цяло 70% от пациентите, които развиват рак на пикочния мехур, проявяват симптоми след 65-годишна възраст.

Какви са причините за рак на пикочния мехур?

Не е напълно ясно какви са причините за рака на пикочния мехур. Установени са редица рискови фактори, но има случаи на заболяването, при които не се установява нито един от тях. Рисковият фактор увеличава вероятността за развитие на рак, но сам по себе си той не е причина за това.
Основните рискови фактори за рак на пикочния мехур са:

 • Възраст: ракът на пикочния мехур се среща най-често при възрастни хора. Като цяло 70% от пациентите, развиващи рак на пикочния мехур, се диагностицират след 65-годишна възраст.

•  Минало заболяване от рак на пикочния мехур

• Тютюнопушене: то е основният рисков фактор за рак на пикочния мехур. Преустановяването на тютюнопушенето за повече от 4 години води до намаляване на риска от развитие на рак на пикочния мехур.

 • Установени са редица химикали, които могат да причинят рак на пикочния мехур:
- Анилинови багрила: химикали, които присъстват в цветните тъкани.
- Циклофосфамид: химиотерапевтично * лекарство, използвано за лечение на рак.
  - Ароматни амини: излагането на тези химикали може да се прояви в различни професии, като например при производството на бои, кожени изделия, в  автомобилната промишленост, при производство на метали, хартия и каучукови изделия , но също и сред шофьорите на камиони, служители в химическо чистене, зъботехници и фризьори. Рискът се повишава едва след излагане на тези химикали за повече от 30 г.
- Арсен: в района на Тайван, където водата съдържа високи нива на арсен, има повишен риск от рак на пикочния мехур.
- Aristolochia fangchi: това е китайска билка, използвана в някои хранителни добавки и билкови лекарства. Повишен риск от рак на пикочния мехур е установен при хора, които са използвали хранителна добавка, в която тази билка е била добавена погрешка.

• Облъчване: излагането на йонизиращо облъчване * в областта на пикочния мехур, например по време на лъчетерапия за рак на простатата *, се смята, че увеличава риска от рак на пикочния мехур.

• Някои рискови фактори са особено важни за специфичен вид рак на пикочния мехур, а именно, плоскоклетъчния карцином *. Този тумор се причинява от хронично дразнене или възпаление на пикочния мехур. В западните страни основните рискови фактори за плоскоклетъчен карцином включват лошо функциониращ пикочен мехур, поставяне на катетър за по-продължителен период, камъни в пикочния мехур и хронична инфекция на пикочния мехур. В Африка и Близкия изток важен рисков фактор за развитие на плоскоклетъчен карцином е  инфекция със специфична бактерия Schistosoma, микроб, който е често срещан в тези региони.

• Диабет : при хората с диабет тип 2 се наблюдава повишен риск от развитие на рак на пикочния мехур.

Предполага се, че други фактори са свързани с повишен риск от рак на пикочния мехур, но доказателствата са недостатъчни:

     • Кафе, изкуствени подсладители и алкохол: няма ясни доказателства, че консумацията им създава риск за развитие на рак на пикочния мехур.
     • Вода от чешмата с високи нива на трихалометани: група химикали, които са вторичен продукт на хлорирането на питейната вода. Някои изследвания показват, че продължителното консумиране на чешмяна вода може да увеличи риска от рак на пикочния мехур, но доказателствата са недостатъчни.
     • Гени: като цяло наличието на член на семейството с рак на пикочния мехур носи леко повишен риск от развитие на болестта. Ракът на пикочния мехур в резултат на наследствен дефектен ген * е много рядък.
     • Телесно тегло: едно проучване показва, че наднорменото тегло е свързано с по-висок риск от рак на пикочния мехур, но други проучвания не потвърждават това.
Предполага се , че някои фактори могат да допринесат за предотвратяване на  развитието на рак на пикочния мехур, но не са налице ясни доказателства за това.

     • Прием на течности: предполага се, че консумацията на  много течности може да намали риска от развитие на рак на пикочния мехур при мъжете, но съществуват несъответствия между проучванията.
     • Плодове и зеленчуци: приема се, че консумацията на плодове и зеленчуци има защитен ефект срещу рак на пикочния мехур.

 Ракът на пикочния мехур може да бъде диагностициран по време на рутинен физически преглед или може да се подозира въз основа на специфични симптоми.
Основните симптоми са:
•  Кръв в урината (наречена хематурия): това обикновено е безболезнено и се наблюдава от 85% от пациентите с рак на пикочния мехур.
• Проблеми с уринирането:  по-често уриниране; болка при уриниране
.
Тези симптоми обаче не са специфични за рака на пикочния мехур и могат да се появят и при много състояния, които не са свързани с рака, като уринарни инфекции, камъни в бъбреците или доброкачествена хиперплазия на простатата .
Ракът на пикочния мехур може да доведе до блокиране на  бъбрека и невъзможност за уриниране. Натрупването на урина в бъбрека (хидронефроза) може да доведе до раздуване на бъбрека и болка
Освен че ще попита за споменатите по-горе симптоми, лекарят ще извърши и общ физикален преглед и ще поиска лабораторни кръвни изследвания за измерване на броя на кръвните клетки и бъбречната функция.

Диагнозата рак на пикочния мехур се основава на следните изследвания:

1. Клиничен преглед
Физикалният преглед дава информация за признаци на рак на пикочния мехур и други здравословни проблеми. Лекарят може да изследва ректума и при жените - вагината, за да определи размера на тумора на пикочния мехур и да провери дали и доколко се е разпространил.

2. Цистоскопия
Цистоскопията е технически преглед на пикочния мехур:
лекарят вкарва осветена тръба с камера в края в уретера, за да огледа вътрешността на пикочния мехур и уретрата за наличие на тумори. Цистоскопията може да се извърши в лекарския кабинет; с използването на локален анестетик под формата на гел. Тази процедура обикновено се понася добре. Цистоскопията обаче може да се извърши и под обща анестезия заедно с клиничното мануално изследване на пикочния мехур.

Лекарят може да постави фина хирургическа апаратура в цистоскопа, за да може под директно наблюдение да вземе тъканна проба от тумора или други засегнати клетки. Тази проба се нарича биопсия.
При някои видове рак на пикочния мехур лекарят директно може да отстрани тумора. Тази процедура се нарича трансуретрална резекция. В този случай цистоскопията представлява първа стъпка от лечението.
При някои специфични случаи лекарят може да прегледе уретера, чрез процедура наречена уреотроскопия, а в други случаи цистоскопията включва взимане на биопсия от уретера.
3.Изследване на урина
Целта на този лабораторен тест е да установи наличието на туморни клетки в урината.
4. Хистопатологично изследване
Това изследванве представлява изследване на туморните клетки.То се извършва върху тъкан, която е взета от пикочния мехур по време на цистоскопията. Хистопатологичното изследване потвърждава диагнозата и дава информация за специфичните характеристики на тумора, като по този начин лекарят може да определи вида на тумора.
Ако спед цистоскипия е назначена хирургична операция, то отново се взима проба от тумора и се извършва повторно хистопатологично изследване, което е много важно, за да се потвърдят първоначалните резултати, да се определи вида и стадия на тумора.
5.Рентгенологично изследване
Ако хистопатологичното изследване е показало, че туморът се е разпространил в мускулната част на пикочния мехур е необходимо да се направи рентгенологично изследване, за да се установи дали се е разпространил и достигнал до лимфните възли около пикочния мехур.
Рентегенологичното изследване е част от диагностичните процедури по установяване стадия на тумора на пикочния мехур, като могат да се назначат компютърна томография или ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) на корема и таза.

Какво е важно да се знае, за да се определи оптималното лечение?
За да се определи правилното лечение трябва да се вземат предвид различни особености, както за пациента, така и особености на самия тумор.
Важна информация за пациента:
• Пол
• Минали заболявания
• Има ли близки с рак на пикочния мехур
• Цялостно състояние и наличие на специфични оплаквания
• Резултати от клинчен преглед
• Резултатати от лабораторни изследвания

Лекарите се интересуват от стадия на тумора, за да определят, доколко се е разпространил и каква е прогнозата за пациента. TNM системата за определяне на стадия е често използвана. Т означава тумор, N – лимфни възли (от англ.node – възел), а М означава метастази. Т определя големината на тумора, N – дали в лимфните възли се откирват ракови клетки и М показва дали заболяването е с разсейки в други органи.
Стадият на заболяването е от първостепенна важност, за да се определи правилното лечение. Колкото по-ранна е фазата на заболяването, толкова по-благоприятна е прогнозата. Стадият се определя след извършване на кличниния преглед, лабораторните изследвания, рентгенографските изследвания и биопсията. Ако бъде извършена операция ще се направи и повторно изследване на тъкан, която е взета по време на операцията.
Тази таблица обобщава различните стадии на рак на пикочния мехур. Тъй като наименованията са малко или много специфични, препоръчваме да помолите вашия лекар за повече информация.

• Резултати от биопсията
Тъкан от пробата от тумора се изследва в лаборатория от патолог.Това изследване се нарича хистопаология. Ако е извършена операция след цистоскопия, чрез хистопатологичното изследване се изследват и лимфните възли, отстранени по време на операцията. Това е много важно, за да се потвърдят първоначалните резултати и да се определи стадия на заболяването. Резултатите от биопсията включват:
• Хистологичен тип на тумора
Това касае типа на клетките, от които се състои тумора. Около 90 % от туморите на пикочния мехур са преходно клетъчни карциноми. Това ръководство се отнася за преходно клетъчните карциноми, наричани още уротелиални карциноми.Това са карциноми, които произхождат от клетките на т.нар. преходно-клетъчен епител, който покрива отвътре стената на покочния мехур.
Съществуват и други видове тумори на пикочния мехур, но те са много редки.
• Вид
Както и при другите видове рак, така и тук, раковите клетки могат да се различават в по-малка или в по-голяма степен от нормалните (т.нар. Grading), от което зависи прогнозата на заболяването. Колкото клетките са по-различни от нормалните, т.е. по-малко диференцирани, толкова прогнозата е по-лоша:
• Папилом : тумор, който не се сътои от ракови клетки
• Папиларна уротелиална неоплазия с нисък малигнен потенциал
• Умеренодиференциран папиларен карцином: расте бавно и няма вероятност да се разпространи
• Нискодиференциран папиларен карцином : расте бързо и има вероятност да се разпространи – по-лоша прогноза

 Планирането на лечението обикновено включва специалисти от различни области.
Лечението винаги ще комбинира терапии, които:
• Са насочени директно към тумора, като например, хирургична операция, лъчетерапия, химиотерапия и имунотерапия
• Са насочени към раковите клетки в цялото тяло, като например системна химиотерапия.
Конкретното лечение зависи от стадия на заболяването, характеристиките на тумора и рисковете за пациента.
Видовете лечения изброени по-надолу имат своите ползи, рискове и противопоказания. Препоръчва се пациентите да разговарят с лекарите си за очкаваните ползи, рискове и последици от лечението. Изборът на лечението се прави като се перценяват ползите и рисковете. 

Лечебен план при мускулно не – инвазивен карцином на пикочния мехур (стадии 0а; 0is; стадий I)
При тези стадии туморът е ограничен до вътрешните слоеве на пикочния мехур и не е навлязъл в мускулите му. Целта на лечението е да се премахне туморът чрез хирургична операция чрез трансуретрална резекция. Препоръчва се и така наречената адювантна терапия, насочена към предотвратяване на прогресия на тумора.
Цистоскопия и трансуретрална резекция на тумора на пикочния мехур
След първоначалната цистоскопия всички пациенти преминават през трансуретрална резекция на тумора.Често се премахва целия тумор. В същото време понякога се препоръчва и т.нар. адювантна терапия с медикаменти, инжектирани директно в пикочния мехур. Вида на допълнителната терапия зависи от индивидуалните рискове за рецидив и прогресия на заболяването, но така също и от възможностите на пациента да понесе страничните ефекти от това лечение.
Интравезикална химиотерапия и имунотерапия
За да се предотврати рецидив, на всички пациенти преминали през трансуретрална резекция на тумор, се прави т.нар. интравезикална химиотерапия веднага след операцията. В повечето случаи медикаментът, който се използва е Mitomycin C, но могат да бъдат използвани и epirubicin и doxorubicin.
При пациенти с малък риск от рецидив и прогресиране на заболяването е достатъчно едно приложение на съответния медикамент.
При пациенти със среден и по-висок риск от рецидив, първоначалното приложение на избрания медикамент трябва да бъде последвано от още няколко процедури интравезикална химиотерапия или от интравезикална имунотерапия с Bacillus Calmette-Guerin (BCG; бацил на Калмет и Герен БЦЖ), която е подобна на бактериите причиняващи туберкулоза.
Химиотерапията продължава обикновено до 1 година, а имунотерапията – минимум 1 година.
Интравезикална имунотерапия с Bacillus Calmette-Guerin
При рискови пациенти се препоръчва интравезикална имунотерапия с Bacillus Calmette-Guerin, ваксина, която се използва срещу туберкулоза. Все още не е напълно установен механизма, по който работи БЦЖ ваксината, но се предполага, че тя стимулира имунната система да унищожава раковите клетки. Обикновено се прилага първоначално лечение с продължителност 6 месеца, което е последвано от поддържащо лечение за минимум 1 година. В някои случаи лечението продължава 2 години.
Цистектомия се препоръчва при тумори в стадий 0is и стадий I, които не се поддават на интравезикална химиотерапия или имунотерапия.

Лечебен план при мускулно инвазивен карцином на пикочния мехур ( стадий II; стадий III)
При тези стадии туморът е навлязъл в мускулния слой на пикочния мехур и заобикалящите го тъкани. Лечението има за цел да бъде отстранен пикочния мехур и лимфните възли в таза и заобикалящите го органи. Преди хирургичната операция се прилага химиотерапия, за да бъдат намалени размерите на тумора, да се атакуват метастазите, които са твърде малки по размер и да се намали риска от разпространяване на туморните клетки в други органи по време на операцията.
Радикална цистектомия
Стандартното лечение на мускулно- инвазивен рак на пикочния мехур включва радикална цистектомия. При мъжете това включва премахване на пикочния мехур, простата, уретера. При жените това може да включва премахване и на матката, яйчниците, фалопиевите тръби, част от вагината.Отстраняват се лимфните възли в таза, както при мъжете, така и при жените.
При някои пациенти тази процедура може да бъде изменена, с цел да се запазят някои органи, но това зависи от това, колко е голям тумора и къде се е разпространил.
Радикалната цистектомия води до загуба на функциите на пикочния мехур и затова след операцията се извършва т.нар. отвеждане на урина.  Един от начините да се извърши това е използването на част от тънките черва или дебелото черво, чрез която да се отклони пътя на урината, за да се отведе до т.н. стома (отвор), завършваща от външната страна на тялото и извеждаща урината навън. В тези случаи пациентът трябва да има специална торбичка, прикрепена към стомата (отвора), в която да се събира и източва урината.
Химиотерапия
Препоръчва се прилагането на т.нар. неоадювантна терапия при пациенти със тумор в стадии Т2 и Т3. Това означава, че комбинация от химиотерапевтици се прилага преди цистектомия или лъчетерапия. Целта на неоадювантната терапия е да елиминира миниатюрните метастази, да редуцира размера на тумора и да предотврати разпространяване на туморните клетки по време на хирургичната операция.

Лъчетерапия
Лъчетерапия като самостоятелна процедура е показана при пациенти, които не са достатъчно добре, за да могат да се подложат на радикална цистектомия.
Лъчетерапията може да се прилага и като част от лечението при определени случаи, когато лечението има за цел да съхрани пикочния мехур.
Лечение с цел запазване на органите
Препоръчва се при пациенти, които не желаят да се подложат на радикална цистектомия или не са във форма да преживеят операцията. Това лечение може да бъде : агресивна трансуретрална резекция на тумора самостоятелно или в комбинация с химиотерапия и/или лъчетерапия.
Такава терапия може да се приложи при пациенти в по-ранен стадий на заболяването, ако отговарят на други стриктни медицински критерии.
Това лечение е последвано от стриктно проследяване, която продължава цял живот, за да се оцени резултата от него, както и да се установи рецидив, ако такъв е налице.

Лечебен план при напреднало заболяване с метастази ( стадий IV)
На този етап туморът се е разпространил в таза, корема и други органи. Целта на лечението е да се атакуват раковите клетки чрез системна химиотерапия.
Химиотерапия
Стандартната комбинация от медикаменти включва cisplatin и gemcitabine ( съкратено GC) или methotrexate, vinblastine, doxorubicin и cisplatin(съкратено MVAC). Втората комбинация от медикаменти има повече токсични странични ефекти от първата.Някои пациенти могат да понасят MVAC терапията, други не могат.
Други комбинации от медикаменти включват carboplatin и gemcitabine ( съкратено GarboGem) или methotrexate, carboplatin и vinblastin (съкратено M-CAVI).
Лекарите оценяват ефективността на химиотерапията след 2 до 3 цикъла от лечението.
Хирургична операция и лъчетерапия след прилагане на химиотерапия
Системна химиотерапия, поседвана от лъчетерапия и радикална цистектомия и отстраняване на лимфни възли, може да се приложи при някои пациенти
Лъчетерапия може да се приложи за облекчаване на болката и кървенето
Лечение на рецидив
Терапия с vinflunine и медикаменти с платина, както и поддържащи грижи се препоръчват при рецидив на заболяването. Vinflunine като втора линия химиотерапия се препоръчва ако заболяването прогресира в рамките на 12 месеца след прилагане на първа линия на лечение. Ако заболяването прогресира по-късно от 12 месеца след прилагането на първа линия на лечение, то се препоръчва химиотерапия с медикаменти, съдържащи платина.

Хирургична операция
Някои рискове се срещат при всички хирургични операции, които се правят с обща анестезия. Тези усложнения не се срещат чест и включват образуване на тромби, сърдечни и дихателни проблеми, кръвозагуба, инфекции или реакции към упойката.Тези усложения могат да бъдат предотвратени в голяма степен чрез изследвания преди операцията.
По време на операцията могат да бъдат засегнати лимфни възли, репродуктивни органи и кръвоносни съдове. Предоперативни образни изследвания и коректно определяне размера на тумора, могат да помогнат да се избегнат усложенения.
При премахване на лимфните възли в таза и корема може да се засегне лимпната система и лимфата да се събира в крайниците и да води до подуването им.Това състояние се нарича лимфедем и може да възникне, както веднага след операцията, така и по-късно. 

Загуба на функцията на пикочния мехур след цистектомия
Резултатът от цистектомия е загуба на функцията на пикочния мехур.Съществуват няколко възможности за пренасочване на събирането на урината в тялото или звън тялото. Отделните възможности са описани накратко по-долу, но е препоръчително да обсъдите подробностите с лекаря си.
Ортотопичен пикочен мехур
Новият пикочен мехур се изгражда на мястото на отстранения мехур и се свързва с уретерите от идващи от бъбреците и с уретрата. Това е възможно най–физиологичната операция позволяваща оптимален жизнен стандарт за пациента, с уговорката, че тя може да се прилага при сравнително ранни случаи и при отсъствие на прорастване към уретрата.
Коремно отвеждане на урина
Уретерите се изкарват на кожата директно или се пришиват към чревен сегмент, който се изкарва на кожата. В двата случая урината се събира извън тялото в специална торбичка.
Загуба на сексуалната активност и репродуктивната функция
Радикланата цистектомия при мъжете води до отсраняване на уретрата, семенните везикули и простата. При жените се премахва уретрата и част от влагалището. Загубата на тези репродуктивни органи може да доведе до сексуална дисфункция, зачеване и износване на дете.
Лъчетерапия
Страничните ефекти на лъчетерапията може да засегнат органите, които директно са подложени на нея, но така също и здрави органи, намиращи се в съседство с пикочния мехур.Съвременните апарати за лъчетерапия са безопасни и усложнения настъпват при по-малко от 5 % от пациентите. Най-честите странични ефекти са болка при уриниране, кръв в урината, честа нужда от урниране, разраняване на вътрешната лигавица на пикочния мехур.
Други странични ефекти могат да са диария, отделяне на слуз и кръв и рядко перфорация на червата.
При жените може да се наблюдава стесняване на влагалището след лъчетерапия.
Интравезикална имунотерапия
Най –честият страничен ефект е възпаление на пикочния мехур (цистит). Най-сериозният страничен ефрект е обща инфекция, ако бактериите попаднат в кръвоносната система.Тази терапия не се препоръчва при пациенти с нарушена функция на имунната система. Като цяло страничните ефекти от тази терапия могат да бъдат овладяни.
Химиотерапия
Страничните ефекти от химиотерапията са чести, но в днешно време могат да бъдат лесно овладяни чрез определени поддържащи мерки. Страничните ефекти се проявяват в зависмост от дозата, вида на медикамента и специфичните фактори за всеки пациент. Ако пациентът е страдал от други здравословни проблеми в миналото, трябва да бъдат взети някои предварителни мерки и лечението да бъде индивидуализирано. Страничните ефекти се проявяват по-често при системна химиотерапия и по-рядко, когато тя се прилага директно на пикочния мехур.
По-долу са изброени някои странчини ефекти на най-често използваните медикаменти и комбинации от такива при рак на пикочния мехур.
Най-честите странични ефекти са:
• Загуба или оредяване на косата
• Намаляване на броя на кръвните клетки, което може да доведе до анемия, кървене и образуване на синини
• Умора
• Разболяване или усещане за разболяване
Други странични ефекти, които могат да се проявят често при някои от използваните за химиотерапия медикаменти са:
• Рани или язви в устната кухина
• Промяна във вкуса
• Диария
• Усещане за дразнене в очите или сълзене
• Чувствителност към слънчева светлина
• Уврежадне на бъбреците
• Загуба на слух
• Увреждане на плода( в случай на бременност)
• Загуба на репродуктивни спосбности
• Спиране на месечния цикъл при жените ( може да е временно)
Странични ефекти, които се проявяват понякога
• Промени във функцията на черния дроб
• Увреждане на сърдечния мускул
• Периферна невропатия
• Запек
• Замъглено виждане
• Кожен обрив
• Кашлица или задух
• Промяна в цвета на кожата и ноктите
• Алергични реакции
• Възпаление около мястото на поставяне на инжекцията или системата
• Втрисане
Рядко срещани странични ефекти
• Депресия
• Възпаление на очите
• Главоболие
• Ускорен на пулс
• Замайване
• Високо кръвно налягане
Трябва да се отбележи, че някои медикаменти могат се отделят в кърмата.

Не е необичайно пациентите с рак на пикочния мехур да изпитват проблеми свързани с лечението, дори след приключването му.
• Пациентите може да изпитват тревожност, проблеми със съня или депресия и да имат нужда от психологическа подкрепа
• По време на лечението и след това може да се появят проблеми с храненето, поради гадене и общо неразположение
• Проблеми с концентрацията и проблеми с паметта не са необичайни странчини ефекти на системната химиотерапия
Проследяване на състоянието след лечението
След приключване на лечението лекарят ще предложи план за проследяване, който има за цел:
• Установяване и предотвратяване на странични ефекти от лечението

• Установяване на рецидив и започване подходящо лечение възможно най-бързо
• Осигуряване на лекарска и психологическа подкрепа с цел връщане към нормалния начин на живот
Планът за проследяване ще включва периодични прегледи и изследвания, като тяхната честота зависи от вида, стадия на тумора и приложеното лечение.
При мускулно-неинвазивен тумор на пикочния мехур се препоръчва цистоскопия и цитологично изследване на урина на всеки 3-6 месеца през първите 2 години след лечението, а след това на всеки 6-12 месеца, в завсимост от риска от рецидив.

При мускулно инвазивен рак на пикочния мехур, с радикална цистектомия се препоръчва цитологично изследване на урина, проследяване на функцията на черния дроб и отделитената система на всеки 3-6 месеца в продължение на 2 години, а след това според необходимостта. Образни иследвания на гръдния кош, корема, таза също трябва да бъдат извършвани на всеки 3-6 месеца в продължение на 2 години, в зависимост от риска от рецидив на заболяването.
Връщане към нормалния начин на живот за някои пациенти може да е трудно, знаейки, че заболяването може да се завърне. Ето защо е препоръчително да се избягват известните рискови фактори за рак на пикочния мехур.
При пациенти, на които е приложена терапия със запазване на органите се наблюдава остатък от карцинома в 20 % от случаите.Около 20-30% от пациентите могат да развият тумор в съхранената част от пикочния мехур.Около 70 % не са развили тумори при първата контролна цистоскопия. Една четвърт от тях могат да развият нови лезии на по-късен етап, като това изисква допълнително лечение.