Сарком на меките тъкани - Странични ефекти

Рискове и странични ефекти на хирургията
Малки операции и биопсии носят по-малък риск, отколкото големи интервенции. Възможни са болка, инфекция в областа на операцията и реакция към анестезията.
Рискове при голяма хирургична интервенция крият всички операции с широк обхват. Тези странични ефекти са рядкост и включват дълбока венозна тромбоза, сърдечни или пулмонални проблеми, кървене, инфекция или реакция към анестезията. Въпреки че съществуват рискове, екипът предприема стъпки за минимизирането им. Преди всяка операция пациентите трябва да бъдат информирани за всеки един риск.
Резекция на тумор в областта на ръката или крака
След операцията в областта на раната се поставя дрен, през който се оттича течността, която се акумулира след интервенцията. Дренът се отстранява след известно време, когато раната спре да отделя течност. Веднага след операцията се започва лечение за контролиране болката с различни видове препарати.
Последствията от хирургичната интервенция зависят от обхвата на операцията. В някои случаи е невъзможно запазване на крайника и се извършва ампутация на част от него.
• Някои пациенти изпитват болка в самия ампутиран крайник, наречена фантомна болка. Може да бъде трудно лечението на фантомната болка и различни видове лечения съществуват. Антиконвулсанти, опиоиди и други лекарства могат да помогнат в облекчението на болката. 

• Рехабилитацията започва кратко време след операцията. Целта й е да върне пациента към максимална физиологична функция и независимост, докато подобрява качеството на живот психически, социално и физически. Физиотерапевтът показва на пациента упражнения за подобряване на мускулната сила в торса и крайниците и да подготвя оперирания крайник за протеза.

Резекция на тумор в корема
Резекцията на тумор в корема може да наложи отстраняването на някои вътрешни органи (например бъбрек, слезка, панкреас, част от пикочния мехур). Лекарят ще Ви информира по какъв начин ежедневието Ви ще се промени след хирургичното лечение.

Рискове и странични ефекти на лъчетрапия
По време на лъчетерапия могат да настъпят странични ефекти в органи, които са директно облъчвани или в тъкани и органи, намиращи се в близост на облъчваната зона. Страничните ракции могат да бъдат по-интензивни, когато паралелно с лъчетерапия се прилага химиотерапия. Лъчетерапия след операция може да доведе до усложнения, вследствие оперативната интервенция, като създаде затруднение в зарастването на раната. Огромни подобрения са направени последните години на апаратурата в лъчетерапията, поради което тежките странични ефекти са много редки.
Повечето странични реакции на лъчелечението изчезват след приключване на курса. При някои пациенти те могат да продължат по-голям период от време и в такива случаи е препоръчително търсенето на лекарска помощ.
Ранни странични ефекти
Понеже лъчетерапията е локално лечение, то и страничните ефекти са локални. Най-честите генерални странични реакции на лъчетерапията са :
• Кожна реакция (почервеняване, болка и/или сърбеж) след три или четири седмици на облъчване. Обикновено изчезва две до четири седмици след приключване на курса. Облъчваната зона може да остане постоянно пигментирана.
• Дисфагия (болезнено преглъщане) е често при пациенти, облъчвани в областта на шията. Дължи се на засягане на хранопровода.
• Гадене, повръщане и диария се срещат при пациенти, облъчвани в областа на стомаха или пикочния мехур.
• Болезнена уста и мукозит: устната кухина може да стане болезнена и суха, да се появят малки язви. Това е често срещан страничен ефект, когато облъчването е в областта на оралната кухина. Важно е поддържане на добра орална и дентална хигиена, за да се предотврати възпаление на лигавицата (мукозит).
Дългосрочни странични ефекти
Рядко срещано е да се развият тежки странични ефекти в дългосрочен план. Въпреки това дългосрочните нежелани ефекти на лечението могат да намалят качеството на живот при някои пациенти. Някои възможни дългосрочни странични ефекти са :
• Дългосрочни промени по кожата
• Поява на лимфедем ( оток, вследствие на намален дренаж на лимфа, поради увреждане на съдовете)
• Пикочна инконтиненция, инфертилитет, ранна менопауза се срещат при облъчване на тазовата зона. При риск от стерелитет се предлага замразяване на яйцеклетки и сперма в банка.
• Невропатична болка, когато са облъчвани основни нерви.
Лъчетерапията е асоциирана с леко повишен риск от развитие на нов тумор години след лечението. За да се редуцира риска, се прилагат определени дози и интервали на облъчване.

Рискове и странични ефекти на химиотерапия
Страничните ефекти на химиотерапията са често срещани, въпреки мерките, които се взимат за смекчаването и превантирането им. Те зависят от типа на лекарствата, които се администрират, дозите и индивидуални фактори. Ако пациентът страда от други заболявания или е имал алергична реакция, се взимат мерки преди началото на терапията или лечението се адаптира,съгласно нуждите на пациента.
Долу са описани по-често срещаните странични реакции, предизвикани от най-често използваните лекарства в лечението на мекотъканни саркоми. Природата, тежестта и честотата на тези реакции варират при различните лекарствени комбинации.
Най-често срещаните станични реакции са :
• Риск от инфекция: химитерапията влияе на делящи се клетки. Естествено делящи са клетките на кръвта. Поради това намаляването на бели кръвни клетки е често и се асоциира с повишен риск от инфекции, поради понижаване на имунитета.
• Кървене: поради същите причини, обяснени горе, намаляват и тромбоцитите. Това са компоненти на кръвта, участващи в кръвосъсирването.
• Анемия : намаляване на червените кръвни клетки и/или хемоглобина в кръвта, поради затрудненото делене на клетките.
• Гадене и повръщане: ефективни антиеметици могат да се използват за превенцията им
• Болезненост в устата : устната кухина може да се възпали и да изсъхне по време на терапия. В някои случаи се наблюдават малки язви. Препоръчва се приемането на много вода и поддържането на добра хигиена.
• Загуба на коса : не всички лекарства водят до загуба на коса; при някои лекарства може да не се изгуби цялата коса, а само да изтънее. Ако косата падне, тя се възстановява за 3-6 месеца след прекратяване на химиотерапия.
• Стерелитет : тъй като някои лекарства увреждат половата функция, е възможно замразяването на полови клетки.

По-специфични рекации могат да възникнат в зависимост от лекарството, което се администрира. Не всички лекарства, достъпни и показани за заболяването, ще се използват в курса на лечение. Медикаментите, които се прилагат, зависят от типа на мекотъканния сарком и следователно очакваните странични реакции ще бъдат различни. Важно е екипът да предупреди пациента за всякакви специфични странични ефекти.
• Пример за това е оцветяването на урината в розово до червено при провеждане на лечение с doxorubicin и epirubicin. Важно е да се запомни, че цветът на урината не се променя поради наличие на кръв в нея, а поради екскрецията на медикамента.
• Doxorubicin и epirubicin могат да нанесат вреди върху сърдечния мускул, поради което функцията и анатомията на сърцето се следят преди, по време и след лечение. Възможността за увреждане зависи от дозата и общото здравословно състояние на пациента. Сърдечни компликации могат да възникнат, дори когато пациентът няма рискови фактори. Тези лекарства могат да променят цвета на кожата в червен в областта, където са били облъчвани в миналото. Урината може да придобие червен или оранжев цвят, но това не е повод за притеснение.
• Ifosfamide може да предизвика проблеми с бъбреците. Симптомите са кръв в урината и болки в областта на пикочния мехур. В някои случай може да причини невротоксичност, изразяваща се в безсъние, халюцинации и обърканост.
• Docetaxel може да предизвика подуване и задръжка на течности. Понякога води до временни деформации на ноктите и сърбящ кожен обрив. Тежки алергични реакции са възможни по време на първата и втората инфузия.
• Gemcitabine може да предизвика белодробни оплаквания със задух, който може да се прояви до 2 седмици след прилагането му. Може да предизвика грипоподобни симптоми.
• Vinorelbine предизвиква коремни болки, коремни крампи, изтръпване на крайниците и пръстите.
• Dacarbazine може да доведе до нарушаване на чернодробната функция. Може да дразни кожата в областта на инжектиране и да предизвика некроза ,ако изтече от вената в околните тъкани. Кажете на лекаря, ако забележите почервеняване, изгаряне, болка, подуване и др.
• Cisplatin уврежда бъбреците и затова се извършват кръвни изследвания преди и по време на лечението , с цел мониториране на реналната функция. Заедно с мониторирането се прилагат повече течности венозно преди и по време на вливане на лекарството.
• Cyclophosphamide може да предизвика възпаление на пикочния мехур и парене по време на микция. Лечението може да засегне бъбреците и черния дроб, но това е обикновено временно. Във високи дози предизвиква увреди на белия дроб и сърцето. Вторичен рак е рядко срещана нежелана реакция.
• Trabectedin може да причини тъканна увреда ,ако лекарството напусне кръвоносния съд. Засяга бъбреците и черния дроб и понякога води до болка в мускулите и ставите няколко дни след вливането. Друг потенциален страничен ефект е дълбока венозна тромбоза.
Съобщете на лекуващия лекар, ако изпитате симптоми като обриви, сърбеж, задух, кашлица, подуване на лицето, устните, езика, шията.

Рискове и странични ефекти на тагетната терапия
Pazopanib и imatinib са единствените лекарства, одобрени за лечение на мекотъканни саркоми.
Основните странични ефекти на pazopanib включват едем (оток) на крайниците и лицето, затруднения в зарастването на раните, високо кръвно налягане, диария, умора, гадене, повръщане, абнормална чернодробна функция, модификации на косата и промени в коагулацията.
Imatinib може да предизвика световъртеж, диария, гадене, повръщане, мускулни крампи, кървене, замъглено зрение, едем най-често около очите и крайниците. Предизвиква и неутропения (намаляване на белите кръвни клетки, които се борят с инфекция).
Повечето от тези странични ефекти се предотвратяват с правилна доза и допълнителни лекарства, поради което можете да съобщите на лекаря за страничен ефект.
Как могат да помогнат пациентски организации?
В Европа съществуват пациентски групи и организаци, които помагат на пациенти и семействата им да се справят с рака. Могат да са локални, национални или интернационални и работят за пациента, като го образоват и напътстват. Тези групи могат да Ви предоставят инструментите, от които може би имате нужда, за да разберете заболяването и да се научите как да се справяте с него.