Сарком на меките тъкани - Редки видове саркоми

Ретроперитонеална саркома
Някои саркоми се развиват ретроперитонеално, което е пространството между коремната стена и перитонеума ( мембрана, формираща очертанията на коремната кухина и покриваща повечето вътрешни коремни органи). Ретроперитонеалните саркоми се презентират като коремни маси и могат да достигнат огромни размери, без да предизвикват симптоми. Най-често срещан симптом е пациентът да се чувства сит преди да се е нахранил, болки в корема, кървене, гастроинтестинална обструкция или едем на краката.
Специални грижи трябва да се положат за поставянето на диагнозата на ретроперитонеалните саркоми, особено като методи на изобразяване и взимане на биопсия. Поради това е важно да се взима решение от опитна онкокомисия, специализирана в лечението и диагнозата на саркоми.
Хирургията е стандартното лечение на ретроперитонеалните саркоми. Резекция на органите в корема често се налага, а негативни резекционни линии трудно се постигат, поради комплексността на анатомията в тази област. След внимателно осъждане може да се проведе химио-, лъчетерапия или хипертермия за намаляване на размера.
В някои случаи може да се приложи лъче- или химиотерапия след операцията, но в много случаи тя не дава добри резултати. 

Маточна саркома
Маточната саркома е злокачествен тумор, произлизащ от мускулатурата на матката или от поддържащия я апарат. Видове тумори са лейомиосаркоми, ендометриални стромални саркоми и недиференцирана саркома, в зависимост от коя тъкан точно произлиза тумора. Карциносаркомите (наричани още тумори на Мюлер) се смятат за карциноми, произлизащи от епитела на матката и се лекуват като ендометриалния карцином. Чести симптоми са болка и чувство за пълнота в таза и необичайно кървене преди или след менопаузата. Стандартното лечение за локализираната форма на заболяването е хирургичното отстраняване на матката и шийката. Не е ясно дали отстраняването на яйчниците и фалопиевите тръби носи ползи. Други алтернативи включват лъче- и химиотерапия, хормонотерапия и наблюдение на процеса без лечение. Лечението зависи от субтипа на саркомата, степента на диференциация и обхвата на болестта.

Десмоидновидна фиброматоза
Десмоидния тумор ( наричан още агресивна фриброматоза) произлиза от фибробластите- вид клетки, участващи в заздравяването на рани и като структурни компоненти във витално важни органи. Десмоидни тумори могат да се появат навсякъде в тялото. Повърхностните тумори се презентират като бучки, които са безболезнени или лекоболезнени, докато дълбоките десмоидни тумори в корема могат да предизвикат огромна болка, руптура или компресия на органи или кървене.
Десмоидните тумори могат да бъдат индолентни и имат периоди на стабилност и временна регресия или могат да бъдат екстрено агресивни. Те никога не метастазират и ако нарастват бавно трябва да бъдат наблюдавани от медицински онколог.
Поради бавното нарастване на туморите изчаквателното поведение е най-добрата опция. В случай на прогресия оптималното лечение включва хирургия, лъчетерапия, химотерапия или хормонотерапия.

Саркома на гърдата
Саркомите на гърдата произлизат от съединителната тъкан, разположена в жлезата. Те могат да бъдат първични или вторични тумори. Първичните се развиват без пряка причина, докато вторичните са вследствие на лъчетерапия или хроничен лимфедем на ръката, породен от предишно лечение за друго злокачествено заболяване. Специфичен тип сарком на гърдата е ангиосаркомата, произлизаща от кръвоносните или лимфните съдове. Ангиосаркомите обикновено са по-агресивни от другите видове саркоми, като филоидни тумори или карциносаркоми.
Пациенти със сарком на гърдата трябва да бъде лекуван от специализиран екип. Най-важната опция на лечение е хиругията. Видът на операцията може да включва локална ексцизия или мастектомия (хирургично премахване на цялата гърда). Разширената ексцизия премахва повече околни тъкани, за да намали риска от рецидив. Лъчетерапия и химиотерапия се препоръчват тогава, когато туморът не може да бъде опериран или се е разпространил извън гърдата