Рак на хранопровода

Въведение

Езофагеалният карцином е злокачествен тумор, който произлиза от клетките, покриващи хранопровода. Хранопроводът, наричан още езофагус, е мускулеста тръба, през която храната преминава от устната кухина към стомаха.
Двата основни вида езофагеален карцином са плоскоклетъчният ( може да се срещне като сквамозен) и аденокарциномът. Плоскоклетъчният рак произлиза от клетките, покриващи хранопровода и под микроскоп раковите клетки са плоски. Аденокарциномът произлиза от жлезите на хранопровода, които продуцират мукус (слуз).

Двата вида се срещат еднакво често.

Анатомия на храносмилателната система

Важна бележка относно други видове рак на хранопровода
Много рядък вид карциноми на хранопровода са дребноклетъчните. Информацията в този наръчник не е се отнася за дребноклетъчен рак.
Често ли се среща езофагеалният карцином ?
В Европа между 5 и 10 на 1000 мъже и 1 на 1000 жени развиват езофагеален карцином в даден момент от живота си.
През 2008 около 35 000 мъже и 10 000 жени са развили езофагеален карцином в Европа. По-често се среща във Франция и Обединеното Кралство и най-рядко в Гърция.
Плоскоклетъчните карциноми се срещат по-често в Азия, докато аденокарциномите се срещат по-често в западните държави. Повечето случаи са при индивиди на възраст по-голяма от 65 години. Географската разлика между двата вида рак на хранопровода се дължи на различните рискови фактори, които доминират в даден район. Плоскоклетъчният рак е свързан с чест прием на алкохол и тютюнопушене, а аденокарциномът се асоциира най-често с гастроезофагеален рефлукс и обезитет (наднормено тегло).

Какво причинява езофагеалният карцином?
Засега не е ясно защо възниква карцином на хранопровода, но са индентифицирани няколко рискови фактора. Рисковият фактор повишава вероятността за развитие на рак на хранопровода, но не е достатъчен да предизвика рак, както и липсата на рисков фактор не изключва възможността от развиване на карцином. Рисковият фактор не е причина за заболяване сам по себе си. Някои хора с тези рискови фактори няма да развият карцином на хранопровода, както и обратното, хора без рискови фактори развиват заболяването.
Основните рискови фактори за плоскоклетъчния езофагеален карцином са :
• Тютюнопушене и други тютюневи изделия. Пушенето и дъвченето на тютюн са асоциирани с висок риск за карцином на хранопровода. Рискът се покачва в зависимост от времето, през което човек е пушач и броя на цигарите.
• Алкохолна консумация. Вероятността от развитие на рак на хранопровода е асоциирана с дневната доза алкохол. Комбинирането на тютюнопушенето и консумацията на алкохол покачва този риск значително , отколкото всеки един рисков фактор поотделно.
• Нисък прием на пресни зеленчуци и плодове. Повишен риск от плоскоклетъчен карцином се наблюдава при хора, които приемат недостатъчно пресни зеленчуци и плодове.
• Пиене на мате. Мате е напитка направена от билка наречена yerba mate, употребявана в Южна Америка. Високия прием на мате (над 1 литър дневно) повишава значително риска от карцином на хранопровода.
• Дъвчене на бетел. Бетела е микстура от растения, които се дъвчат в много култури в югоизточна Азия. Бетела има стимулиращ ефект, но повишава риска за развитие на карцином на хранопровода
• Някои медицински състояния :
• Ахалазията повишава риска значително. Това е болест, при която мускулът ,затварящ долната част на хранопровода, не се отпуска напълно. Поради неправилното преминаване на храна в този район, хранопровода се разширява.
• Други редки състояния като синдром на Плумер-Винсън също покачват риска.

Основните рискови фактори за развиване на аденокарцином са :
• Баретов тип хранопровод : Това е състояние, при което клетките на хранопровода се заместват от клетки, характерни за червата. Промяната на един вид клетки в друг вид клетки се нарича метаплазия. Този феномен се наблюдава при гастроезофагеален рефлукс. Последното е връщане на стомашно съдържимо от стомаха към хранопровода. Метаплазията изисква време и затова се наблюдава след години при пациенти с рефлукс. Метапластичните клетки могат да се превърнат по-лесно в карцином отколкото нормалните клетки, характерни за хранопровода. Рискови фактори за Баретов тип хранопровод са :
• ГЕРБ (гастроезофагеална рефлуксна болест) – болест, при която стомашната киселина често преминава в хранопровода и го наранява. Най-честия симптом е паренето зад гръдната кост. След дълъг период на боледуване настъпва метаплазия.
• Обезитета (затлъстяването) повишава риска от Баретов тип хранопровод и аденокарцином по различни механизми. Това се обяснява с предразположеността на тези пациенти към ГЕРБ, но има и директно действие. ГЕРБ протича по-тежко у хора с наднормено тегло и се дължи най-вече на коремния тип затлъстяване.
Въпреки че пациентите с ГЕРБ могат никога да не развият Баретов тип хранопровод, препоръчително е да се следят и да посещават специалист редовно. Гастроентерологът провежда редовни ендоскопии на болните от ГЕРБ и взимат биопсии на определени интервали, за да изключат наличието на дисплазия (дезорганизация на здрави клетки) или метаплазия или езофагеален карцином.
• Употребата на алкохол и тютюнопушене могат да доведат до развитието на аденокарцином, въпреки че са по-големи рискови фактори за развитието на плоскоклетъчен рак.
Други фактори са подозирани за покачване на риска от развитие на карцином на хранопровода, като редовна консумация на червено месо, прием на горещи напитки или експозиция на някои химикали. Доказателствата са недостатъчни и все още се изучават.

Езофагеалният карцином може да бъде подозиран в различни ситуации. При пациенти с Баретов тип хранопровод се провежда редовно мониториране за евентуално развитие на аденокарцином. Това дава възможност за поставяне на ранна диагноза.
При други може да има някои от следните симптоми :
• Затруднение в преглъщането (дисфагия), хълцане, връщане на храна от хранопровода
• Необяснима загуба на тегло
• Болка или дискомфорт в гърлото или гърба
• Дрезгав глас
• Честа кашлица
• Повръщане или експекториране на кръв

Тези симптоми не са специфични за карцином на хранопровода и се срещат при други заболявания, поради което специалистът извършва подробни изследвания. Ако повече от един симптом се появи по едно и също време и персистират с времето, е нужно подробно изследване.
Диагнозата на езофагеален карцином се базира на следните изследвания:
1. Физикално изследване – лекарят разпитва пациента за симптомите и провежда физикално изследване на корема. След това се пристъпва към опипване на лимфните възли в областта на шията и подмишниците.
2. Ендоскопия - лекарят поставя тънка тръба с камера и светлина в хранопровода на пациента и наблюдава анатомичните структури на екран. Това позволява на специалиста да установи промени по лигавицата на хранопровода, както и да прегледа стомаха и началото на тънкото черво. Може да прегледа и трахеята. Ако се открият абнормни находки се взима биопсия , като през ендоскопа се поставят специфични инструменти, с които се взима материал. Взетата тъкан се изследва от патолог под микроскоп. По време на едноскопията може да се използва ултразвук чрез устройство, което се вкарва през устата на пациента. Ултразвукът предоставя образ на стената на хранопровода, както и на разположените наоколо лимфни възли. Тази техника се използва, за да се установи колко дълбоко е инфилтрирал карцинома слоевете на езофагуса и дали са засегнати лимфни възли. Дава предварителна важна информация за състоянието на пациенти, на които им предстои операция.
3. Радиологично изследване - за да се оцени разпространението на тумора или да се планира лечение. Компютърна томография (СТ) на гръдния кош и корема се прави често. Поглъщането на бариева каша може да помогне за уточняване на точната локализация на тумора. Бариевото изследване се извършва като пациентът пие бариева каша и в същото време се правят поредица от рентгенови снимки. Поради яснотата на бариевата каша се очертава добре покритието на хранопровода. PET- скенер може да се използва, за да се установи колко се е разпространил ракът отвъд хранопровода. Може да се проведе и ендоскопия на въздухоносните пътища.
4. Хистопатологично изследване - включва изследването на биологичния материал, взет чрез биопсия. Извъшва се от специалист, наречен патолог, а тъканта се наблюдава под микроскоп. Използвайки микроскопия и други методи, патологът може да потвърди или отхвърли диагнозата. При потвърждаване може да даде допълнителна информация за карцинома относно биологията и други характеристики. Това включва индентифицирането на типа карцином (плосколкетъчен , аденокарцином и др) . След провеждане на операция, отстраненият тумор и лимфни възли също се изследват. Това е задължително за потвърждаване на диагнозата от биопсията и за набавяне на повече информация за рака.

Какво е важно да знаем, за да получим оптимално лечение?
Лекарите обсъждат много аспекти на тумора и пациента, за да определят най-подходящото лечение.
Важна информация относно пациента
• Персонална медицинска история
• Резултати от физикалния преглед
• Общо състояние и физическа форма
• Резултати от кръвни изследвания за наличие на анемия, както и резултати от функционални изследвания на черния дроб и бъбреците
• Резултатите от ендоскопията и СТ скенера на гръдния кош и корема. При някои пациенти се извършва едноскопска ехография (ултразвук) или тест с бариева каша
• Резултати от предоперативното оценяване. Според резултатите от кръвните изследвания те могат да включват допълнителни кръвни изследвания, рентген, ЕКГ и функционален тест на белия дроб
• Преференциите на пациента относно вида на терапията
Резултатите са важни за определяне дали пациентът е подходящ за оперативно лечение.

Лекарите използват стадирането, за да отразят разпространението на тумора в тялото и да предоставят някаква прогноза. Най-често използваната система за стадиране е TNM. Т отразява големината на тумора и засегнатите тъкани около него, N отразява засегнатите лимфни възли , а М отразява разпространението му в други части на тялото (метастази). Карциномът на хранопровода има 4 стадия, които са описани в таблицата долу.
Фундаментално важно е определянето на точния стадий, за да се назначи подходящо лечение. Колкото по-ранен е стадият, толкова по-добра е прогнозата. Стадирането се определя два пъти , веднъж след образните изследвания и още един път след хирургичната интервенция.

Таблицата долу показва различните стадии на езофагеалния карцином. Дефинициите могат да бъдат неразбираеми, затова попитайте лекаря към кой стадий спадате Вие.

• Резектабилност – хирурзите определят дали туморът е операбилен (резектабилен), което означава, че карциномът може да бъде напълно премахнат с операция, или като неопреабилен (нерезектабилен), т.е не е възможно хирургичното му отстраняване. Туморът може да бъде неоперабилен, ако е прораснал далече в околни тъкани и лимфни възли, ако е твърде близо до големи кръвоносни съдове, или ако има метастази. Няма ясна граница между операбилен и неоперабилен тумор съгласно TNM класификацията, но по-често ранните стадии са операбилни. Решението за операция се взима и съгласно общото състояние на пациета.
• Точната локализация на тумора в хранопровода
За да се направи най-добрия избор на лечение е важно да се знае точната локализация на тумора. Според вертикалната локализация туморите на хранопровода се делят на :
-Шийна локализация, което кореспондира с горната част, локализирана в шията
- интраторакална локализация, което кореспондира със средната част, разположена в гръдния кош
- гастроезофагиалната връзка, кореспондира на най-долната част, където се осъществява връзката със стомаха
• Резултатите от биопсията
Биопсията се изследва в лаборатория от патолог. Изследването се нарича хистопатологично. То включва изследване на тумора и лимфните възли след операция. Това е важна част от практиката, която потвърждава резултатите от биопсията и дава повече информация за тумора. Резултатите включват:
• Хистологичен тип
Хистологичния тип е базиран на вида на клетките под микроскоп. Ако клетките са плоски, се отнася за плоскоклетъчен карцином. Ако клетките са мукус продуциращи, се касае за аденокарцином. Възможно е и установяване на дребноклетъчен карцином, който е голяма рядкост и се лекува според правилата. Информацията в този наръчник за пациенти не се отнася за дребноклетъчен карцином.
• Степен на диференцираност
Тя се базира на това до колко туморните клетки приличат на нормалните клетки на хранопровода. Има три степени на диференцираност. Висока (клетките приличат на нормалните) , средна (клетките имат известни прилики с нормалните) и ниска (клетките не приличат на нормалните). Колкото по-високо диференциран е туморът, толкова по-малко е агресивен и прогнозата е добра, както и обратното.
Освен наблюдаването на биопсията под микроскоп, патологът извършва и други тестове, даващи информация за гените на тумора. Тези изследвания включват имунохистохимия и флуресцентна хибридизация (FISH).
• HER2-статус
Тестът се извършва при аденокарциноми ,локализирани в най-долната част на хранопровода, в близост с връзката му със стомаха. Чрез FISH или имунохистохимия патологът изследва клетките. Някои клетки имат амплификация на ген, наречен HER2, което означава, че има твърде много копия в една хромозома. HER2 генът е отговорен за синтеза на протеин, който може да направи клетката злокачествена , като действа върху деленето и миграцията. Когато се доказват повече копия на HER2 и има голямо наличие на протеина, говорим за HER2 - позитивен тумор , в противен случаи са негативни. HER2 туморите са по-агресивни.

Планирането на лечението се извършва от интердисциплинарен екип от медицински професионалисти. В България тези екипи се наричат онкокомисии. Онкокомисията обсъжда лечението на пациентите съгласно информацията написана горе.

Лечението обикновено се комбинира от различни методи, които :
• Действат на крацинома локално, като хирургия и лъчетерапия
• Действат на раковите клетки в цялото тяло, като системна терапия. Такава е химиотерапията.
Видът и продължителността на лечението зависи от стадия на заболяването, характеристиките на туморите и рисковете от страна на пациента.

Леченията описани долу имат своите предимства, рискове и контраиндикации. Важно е да обсъдите с онколога рисковете и ползите на всяко едно лечение, за да бъдете информирани за последствията. При някои пациенти има редица варианти и изборът трябва да бъде направен на базата на рискове и ползи.
Когато туморът е определен като резектабилен и пациентът е в добро общо състояние, хирургията е метод на избор. Това е в случай, че болестта е локализирана. Тогава операцията е предпочитания метод на лечение, но след като интервенциите на хранопровода носят големи рискове, не всички пациенти могат да бъдат оперирани. Туморният стадий, локализацията, хистологичния тип (аденокарцином или плоскоклетъчен) и общото състояние на пациента силно определят успеха на операцията. Разпространяването на карцинома към други органи обикновено изключва хирургичната намеса.
План за лечение на аденокарцином от стадий 0 до 3
Туморът е аденокарцином и е ограничен в хранопровода или се е разпространил до съседни структури. Регионалните лимфни възли може да са или да не са засегнати. Няма разсейки в останалите части на тялото.
1. Туморът е определен като операбилен
Хирургията е препоръчителния метод на лечение. Частта от хранопровода, в която се намира тумора, се отстранява.
За локално авансирали стадии (стадий III), лечението се обсъжда от онкокомисия. В зависимост от стадия и разпространението на тумора може да се направи химиотерапия преди и след операцията. Тази стратегия има за цел да редуцира размера на тумора и да елиминира раковите клетки, които не могат да бъдат отстранени хирургично.

Хирургия
Хирургията е метод на лечение при подходящи пациенти. Когато са засегнати регионални лимфни възли , хирургичното лечение отново е препоръчително. Наличието на засегнати лимфни възли е знак за по-трудно оздравяване, поради което се обсъжда предварителна химиотерапия и следоперативна химиотерапия с или без лъчетерапия.
Хирургични процедури
Частта на хранопровода, съдържаща тумор, се отстранява оперативно. Има различни техники и начини на премахване на тумора. Решението за начина, по който ще се извърши операцията, зависи от локализацията и професионалното мнение на хирурга. След отстраняване на тумора , хирургът премахва и регионалните лимфни възли. Те се изследват от патолог за наличие на ракови клетки, което е важно за определяне на стадия. В повечето случаи част от стомаха също се премахва.

Хранопроводът и лимфните възли могат да бъдат отстранени чрез два разреза (инцизии) на шията и корема или чрез три . Ако по-голяма част от хранопровода се отстрани, заедно със околни здрави тъкани над и под тумора, след това стомахът се повдига и се свързва с хранопровода. В някои случаи хирурзите могат да използват част от червата за свързване на стомаха с хранопровода. Не е напълно ясно коя е по-добрата техника и решението зависи от опита на хирурга.

Операцията на езофагуса носи големи рискове. Хирурзите трябва да са опитни с тези процедури. Рисковете и страничните ефекти ще бъдат представени по-долу. Трябва да се дискутират с хирурга.

Адювантна терапия
Адювантната терапия се прилага след основното лечение, което в този случай е хирургичното. Химиотерапията, прилагана преди и след хирургия, е стандарт. Друга опция е комбинацията от химио- и лъчетрапия. Ползите и рисковете са обяснени долу.

Химиотерапията включва използването на лекарства, които унищожават раковите клетки или намаляват техния растеж. Когато се прилага преди операцията, нейната цел е да намали размера на тумора, за да бъде отстранен по-лесно. Тази стратегия се нарича неоадювантна терапия. Има ползи при всички видове рак на езофага, но най-големи са при аденокарцинома.
Пациенти, чиито аденокарцином е разположен в долната част на хранопровода, преди връзката със стомаха, могат да имат ползи от неоадювантна и адювантна химиотерапия. Химиотерапия, която се прилага преди и след операцията, се нарича периоперативна химиотерапия. Препоръчва се основно при пациенти с локално авансирал аденокарцином.
Използваните лекарства са cisplatin , 5-fluorouracil и по възможност epirubicin. Това зависи от решението на лекаря.
Най-често срещаните странични ефекти са описани долу. Те са обратими след прекаратяване на лечението. Има стратегии за избягване на повечето нежелани ефекти на химиотерапията и трябва да бъдат обсъждани с лекар.

Лъчетерапия в комбинация с химиотерапи,я приложени преди операция, е друга опция. Все още не е ясно коя популация от пациенти извличат най-много ползи от тази интензивна терапия. Радиохимиотерапията е комбинация от химио- и лъчетерапия, които се извършват в един определен период от време с определен график. Лъчетерапията е лечение, което използва йонизираща радиация, насочена към областа на тумора. Скорошни проучвания доказват, че радиохимиотерапията повишава преживяемостта , особено при пациенти с локално авансирал аденокарцином. Едновременното прилагане на двата метода води до тежки и множествени странични реакции. Пациентите могат да бъдат отслабени преди операция и да имат повишен риск от усложнения след нея. Поради тази причина не всички пациенти преминават радиохимиотерапия и се обсъждат от онкокомисии, които да вземат най-доброто решение.
Страничните ефекти на радиохимиотерапия включват нежеланите реакции и на двата вида лечение. Лекарствата, които се използват най- често са cisplatin и 5-fluorouracil, но могат да се използват други лекарства и това зависи от лекаря. Най-честите ефекти от лечението са описани долу. Обикновено са обратими след прекратяване на лечението. Те трябва да се обсъждат с лекуващия лекар.

Химиотерапия и радиохимиотерапия могат да бъдат администрирани и след операция. Това се нарича постоперативно или адювантно лечение. Не са сигурни данните до колко се налага адювантно лечение, а и страничните ефекти са трудни за преодоляване. Единствената сигурна полза извличат пациентите с аденокарцином в долната част на хранопровода след лимитирана операция. Под лимитирана операция се разбира лимитиран брой лимфни възли, отстранени заедно със засегнатата част на хранопровода.

2. Туморът е оценен като неоперабилен
Пациентите, чиито тумори са оценени като неоперабилни или не искат да се подложат на операция, се насочват за радиохимиотерапия. Радиохимиотерапията показва по-добри резултати от лъчетерапията прилагана самостоятелно. Лечението винаги се обсъжда от мултидисциплинарен екип. Лекарствата, които се прилагат обикновено са cisplatin и 5-fluorouracil, но могат да се използват и други лекарства и това зависи от преценката на онколога. Дозата радиация, която обикновено се прилага, може да достига до или над 60 Gy (грейа). Gy (Грей) е мерна единица за радиацията, която се дава на пациента при облъчване. Радиохимиотерапията може да се прилага с цел излекуване, облекчаване на симптомите или и двете, в зависимост от стадия.

План за лечение за метастатична болест (стадий IV)
Туморът е плоскоклетъчен или аденокарцином и се е разпространил до други части на тялото, като белия дроб, черния дроб , независимо от степента на инфилтрация на стената на хранопровода и броя на засгнатите лимфни възли.
Пациентите с метастатична болест могат да бъдат лекувани с различни терапии, с цел облекчаване на симптомите. Изборът зависи от специфичната ситуация, в която се намира пациента.

Локално лечение
Брахитерапията е вид лъчетерапия, при която се поставя радиоактивен източник в тумора и той излъчва йонизираща радиация и унищожава раковите клетки. Този метод може да намали дискомфорта при преглъщане. Има по-добри и дълготрайни ефекти от поставянето на стент. Стентът представлява метална тръбичка, която се поставя в хранопровода и позволява на пациентите да се хранят нормално. Страничните ефекти на брахитерапията са временно възпалено гърло и грипоподобни симптоми. Рискът при стента се крие в растежа на тумора над него, който да запуши отново езофагуса.
Системна терапия
Системната терапия е лечение, което цели унищожаването на раковите клетки в цялото тяло, за разлика от локалната терапия (хирургия и лъчелечение), която действа в ограничен диапазон. Химиотерапията е основния прилаган вид системно лечение.
Химиотерапията облекчава симптомите и трябва да се има предвид при пациенти с метастатична болест, които са в достатъчно добро общо състояние да я понесат. Класическите лекарства, които се използват са cisplatin и 5-fluorouracil. Може да се използват и медикаменти от същите класове, които също да въздействат на пациента благоприятно.
Пациенти с аденкарцином в долната част на хранопровода трябва да бъдат изследвани за HER2. Когато има твърде много HER2 мутации и/или експресия на HER2 – протеин, говорим за HER2 позитивен тумор. При тези пациенти се прилага препарат, наречен trastuzumab, в комбинация с химиотерапията. Trastuzumab е лекарство, което действа специфично на HER2 позитивните тумори. Този тип лечение се нарича таргетна терапия.

Какви са евентуалните странични ефекти от терапията?
Рискове и странични ефекти от хирургичното лечение
Премахването на хранопровода е високорискова операция. Има редица рискове и може да предизвика нежелани здравословни проблеми. Те подлежат на лечение, но понякога могат да бъдат и фатални.
Някои рискове са сходни с всички операции, проведени под обща анестезия. Тези усложнения са рядкост и включват венозни тромбози, сърдечни и дихателни проблеми, кървене, инфекции или реакция към упойката. Въпреки че те съществуват , специалистите предприемат редица стъпки за превенцията им.
Съединяването на остатъчния хранопровод със стомаха се нарича анастомоза. Понякога след операцията може да изпуска приетата храна и да предизвика гръдна инфекция. След време езофагусът може да промени лумена си, поради разрастване на съединителна тъкан и да затрудни естественото хранене. При ендоскопия стеснението може да се коригира.
При някои пациенти, стомахът отнема по-дълго време за изпразване, сравнен с преди и може да предизвика гадене и повръщане. Други страдат от киселини, поради премахването на сфинктера и връщането на стомашно съдържимо в хранопровода. Съществуват ефективни медикаменти, които облекчават описаните симптоми. Препоръчва се консултация с диетолог за постигане на оптимално хранене и подпомагане на оздравителния процес.

Рискове и странични ефекти от химиотерапия
Основните странични ефекти от химиотерапията включват:
• Загуба на коса
• Гадене и повръщане
• Диария
• Възпаление на устата или язви в устата
• Ниски кръвни показатели. Намаляването на белия кръвен ред води до повишена чувствителност към инфекции и затруднява борбата с тях. Намаляването на червения кръвен ред води до анемия, която причинява лесна уморяемост и задъхване. Намаляването на тромбоцитите води до по-често кървене (кървене от носа или венците).
Освен дотук изброените странични ефекти, всяко едно лекарство може да даде специфични за него реакции. Най-често срещаните са изброени долу, въпреки че не всички пациенти ще ги изпитат и може да не са с голяма тежест.
• 5-fluorouracil – предизвиква умора, която може да трае до няколко месеца след лечението.
• Cisplatin – предизвиква загуба на слуха и бъбречна увреда. Бъбречната функция се изследва преди и по време на лечението. За превенция от увреждането се изисква от пациентите да пият повече течности по време на лечението.
• Epirubicin – рядко може да предизвика увреждане на сърдечния мускул. Случва се обикновено при пациенти на терапия с epirubicin за дълъг период от време и при болни със сърдечни заболявания. Ако имате сърдечно заболяване, лекарят осигурява образно изследване за оценка на риска за сърцето. Лекарството може да предизвика фоточуствителност, появи на червени петна в областта, в която е правена лъчетерапия. Урината може да бъде червена или розова няколко дни след лечението. Това не е кръв,а се предизвиква от червения цвят на лекарството.

Рискове и странични ефекти от радиохимиотерапия
Страничните ефекти от радиохимиотерапията са комбинация от тези на химиотерапията и лъчелечението. Основните рекации от лъчетерапия са болки в гърлото и стомашна непоносимост. Поради затрудненото хранене някои пациенти губят тегло и може временно да се хранят парентерално.
Рискове и странични реакции от таргетна терапия
Най-често срещаните странични ефекти на trastuzumab са умора, диария и реакции към лекарството -втрисане, повишена температура, отпадналост и главоболие. ТезИ странични реакции отшумяват след приключване на лечението.

Не е необичайно да изпитвате странични реакции от лечението, въпреки приключване на терапията.
• Често се среща тревожност, нарушения на съня или депресия. Пациенти, страдащи от тези симптоми, могат да извлекат полза от психологична консултация.
• Паметов дефицит и трудна концентрация са често срещани след химиотерапия и обикновено отшумяват за няколко месеца.
• Преглъщането може да бъде болезнено за известно време, особено при приема на твърди храни. Диетолог може да напътства пациентите в оздравителния процес на хранопровода.

Контролни прегледи
След приключване на лечението, лекарите предлагат програм,а състояща се от контролни прегледи, които имат за цел :
• Оценяване на страничните ефекти на лечението и лекуването им
• Осигуряване на психологична помощ и подкрепа
• Откриване на възможен рецидив

Няма стандарт относно честотата на посещенията. Само при прилагане на радиохимиотерапия на пациенти с локално авансирал плоскоклетъчен карцином се препоръчва често мониториране. Провежда се с цел най-ранно откриване на прогресия на заболяването и насочване на пациентите към хирург.
Контролните прегледи при онколога би трябвало да включват :
• Анамнеза, оценка на симптомите и физикално изследване. Лекарят или диетологът насочват пациента към правилно хранене.
• Лекарят може да проведе отново ендоскопия с биопсия, както и образна диагностика.
Завръщането към нормален живот.
Трудно е да се живее с мисълта, че заболяването може да се завърне. Базирано на знанията на медицината, няма конкретни препоръки за намаляване риска от рецидив. Връщането към нормалния начин на живот е трудно за повечето хора. Могат да се породят въпроси относно външния вид, умората, трудовата среда и др. Дискутирането на тези въпроси с близки, лекари и специалисти може да бъде отполза.

Какво се случва, ако ракът се завърне?
Завръщането на рака се нарича рецидив. Лечението зависи от мястото и обхвата на рецидива и от прилаганото лечение преди това. Ракът може да се поява отново в хранопровода или в други части на тялото.
Ако рецидивът е в хранопровода, обикновено се предприема хирургично отстраняване на езофагуса. Пациенти, които не могат да се подложат на операция поради други заболявания, имат опцията за химиотерапия и лъчетерапия или и двете.
Ако рецидивът е локален ,след операцията се препоръчва химиотерапия и/или лъчелечение. Ако лъчетерапия е прилагана преди това, още облъчване се предлага рядко. Ако е била прилагана химиотерапия преди това е възможно тя отново да бъде използвана. Понякога се използват същите лекарства, които са били прилагани преди рецидива, но по-често се използват медикаменти от други групи.
Езофагеален карцином, който се появява в други органи или тъкани, се приема за метастази и се третира като IV стадий.