Рак на простатата

Въведение

• Простатният карцином се появява, когато здравите клетки в простатната жлеза се изменят и нарастват извън контрол, образувайки тумор. Много от туморите нарастват бавно и не се разпространяват
( доброкачествени), но съществуват и такива, които бързо се разпространяват (злокачествени).
• Точните причини за заболяването не са установени и ракът често не дава симптоми в ранните си стадии.
• Карциномът на простатата е втория по честота тумор , който засяга мъжете в световен мащаб. Заболелите са обикновено мъже в напреднала възраст – повече от половината случаи са при представители на мъжкия пол над 70 години.

Диагноза на простатния карцином
• Ранният стадий обикновено няма симптоми. Симптомите, които могат да се прояват с нарастването на тумора са свързани с притискане на уретрата (често уриниране или затруднения при микция и задържане на урина).
• Диагнозата се поставя на базата на клиничното изследване на простатата, кръвни изследвания за специфичен белтък, наречен простата-специфичен антиген (PSA) и биопсия.
• Следващите действия са насочени към определянето на стадия. Използват се ядрено-магнитен резонанс (ЯМР), позитрон емисонна томография (PET) и компютърна томография (CT). Лимфните възли, разположени в таза, могат да бъдат отстранени и проверени за карциномни клетки.
• Простатният рак се стадира според размера на тумора, дали е засегнал лимфни възли и дали се е разпространил в кости или други части на тялото. Тази информация се използва за взимане на най-доброто решение относно лечението.
Възможности за лечение
• Лечението зависи от размера и локализацията на тумора, както и от стадия.
• Пациентите трябва да бъдат напълно информирани от специалист за видовете лечение.
• При някои пациенти, особено възрастни мъже с бавноразвиващ се тумор, може да не е нужно лечение, защото рисковете имат превес над ползата от лечението.
• Подходите към заболяването включват : активно следене (туморът се проследява и при прогресия се започва лечение), хирургия, лъчетерапия, хормонална терапия и химиотерапия.
Локализирано заболяване
• Локализираното заболяване се дели на нискорисково, среднорисково и високорисково.
• Пациенти с малък риск се поставят под наблюдение, радикална простатектомия(хирургично отстраняване на простатната жлеза) или лъчетерапия, която може да бъде под формата на външно облъчване или брахитерапия.
• Пациенти със среден риск се поставят под наблюдение, радикална простатектомия или лъчетерапия с или без неоадювантна и хормонотерапия.
• Пациенти с висок риск се подлагат на радиклана простатектомия с лимфаденектомия (хирургично отсраняване на лимфните възли в таза) или лъчетерапия, насочена към простатата и лимфните възли, заедно с неоадювантна хормонална терапия.
Локално авансирало заболяване
• Локално авансиралото заболяване обикновено се третира с радикална простатектомия или лъчетерапия с неоадювантна хормонална терапия и в някои случаи с адювантна хормонална терапия.
Метастатична болест
• Метастатичната болест се третира обикновено с андроген депривираща терапия, приложена самостоятелно или в комбинация с блокер на тестостероновата синтеза или химиотерапия
• Ако ракът продължава да се развива, въпреки андронген депривационната терапия, тогава се използва химиотерапия и антиандрогени.
• Radium-223, denosumab, zoledronic acid или палиативна лъчетерапия могат да се използват при усложения, предизвикани от костните метастази

Рецидив
• Използват се лъчетерапия, андроген депривационна терапия или радикална простатектомия.
Контролни прегледи по време/ след лечението
• Последователността от контролните прегледи са различни в различните части по света. Обикновено при провеждането им се прави кръвно изследване за PSA нивата, физикално изследване и скенер.
• Пациенти, които приемат от дълго време хормонотерапия се изпращат на ЯМР за проследяване на костни метастази или симптоми на остеопороза.
• Лечението може да има дълготрайни странични реакции, които да засягат пациента години след диагнозата.
• Подкрепящи групи могат да помогнат на пациента и близките им да се запознаят подробно със заболяването. Те помагат на пациента с обучения как да се справя с всички явления на заболяването- от поставянето на диагнозата до дълготрайните физически и емоционални ефекти.

Простатата е малка жлеза с формата на орех, която се разполага в основата на пикочния мехур при мъжете. Има два симетрични лоба и обгражда началото на уретрата (органът, който транспортира урината от пикочния мехур към външната среда). Уретрата транспортира и семенна течност, това е течността, в която се намира спермата.

Карциномът се формира,когато клетките на простатата се изменят и нарастват извън контрол. Повечето тумори произлизат от клетките, които тапицират жлезата – наричат се аденокарциноми. Много от тези тумори нарастват изключително бавно и рядко се разпространяват, но има и изключения.

Какви са различните типове карциноми?
Има пет основни типа простатен карцином :
• Ацинарен аденокарцином : Това е най-често срещания тип рак на простатата и се среща при 90% от случаите. Ацинарният аденокарцином произлиза от външните слоеве на простатата.
• Дуктален аденокарцином : Произлиза от клетките, тапициращи каналчетата (дуктули) на простатата. Има по-бърз растеж, в сравнение с ацинарния.
• Уротелен карцином : Произлиза от клетките на уретрата. Започва от пикочния мехур и се разпространява към простатата. Рядко може да започне от простатата и да засегне пикочния мехур и околните структури.
• Сквамозен (плоскоклетъчен) карцином : Произлиза от плоските клетки в простатата и расте по-бързо от аденокарциномите.
• Дребноклетъчен рак : Това е вид невроендокринен тумор, съставен от малки кръгли клетки. Дребноклетъчният простатен рак се среща изключително рядко – около 2 % от всички случаи.

Ракът на простатата се класифицира в стадии, в зависимост от напредването на заболяването.
Локализиран простатен карцином
Локализирано заболяване означава, че ракът е напълно ограничен в простатата и не се е разпространил към други части на тялото. Локализираният карцином се разделя на три групи : с нисък, среден и висок риск.
• Нисък риск – не расте и не се разпространява за дълъг период от време
• Среден риск – не расте и не се разпространява за няколко години
• Висок риск - може да порасне и да се разпространи за няколко години
Локално авансирал простатен карцином
Ракът се описва като локално авансирал, когато се е разпространил извън жлезата. Наример може да е засегнал околните тъкани, семенните мехурчета, разположени в близост органи -ректум или лимфни възли.
Метастатичен рак на простатата
Туморът, който е дал началото си от простатата, се е разпространил към друга част на тялото. Тумори, които се откриват извън простатата, се наричат метастази. Простатният карцином най-често засяга лимфните възли в други части на тялото или костите, но може да се разпространи и в други органи.
Простатният карцином се разделя на степени на диференциация. Тези степени показват колко раковите клетки приличат по функция и структура на нормалните клетки, както и дават представа на специалиста колко е агресивен туморът и какво лечение да се предприеме.
Скалата на Gleason служи за оценяване на карцинома. Извършват се няколко биопсии и патологът поставя точки на всяка една от 1 до 5. Оценките 1 и 2 се отнасят за нормални клетки, докато 3 до 5 се отнасят за злокачествени клетки, като 5 са най-абнормални. Общият резултат се изчислява като се вземат най-често срещаните точки от биопсиите. Например ако най-често се срещат 3 и по-малко 4, крайният резултат е 7. Възможните резултати по скалата варират от 6 до 10. По-високият резултат предполага по-бързо разпространяване на рака.

Какви са симптомите?
В ранните стадии простатният карцином рядко дава симптоми. С напредване на заболяването, простатата нараства на размери и могат да се проявят някои от следните симптоми :
• Често уриниране през деня и/или нощта
• Затруднения при уриниране
• Чести, нетърпими позиви за уриниране
• Изпускане на урина
• Кръв или семенна течност в урината
• Еректилни проблеми
Ако имате някои от следните симптоми, уведомете лекаря Ви. Важно е да се отбележи, че тези симптоми се срещат и при други заболявания и състояния. Пример за това е доброкачествената простатна хиперплазия (уголемяване на простатата). Това състояние рядко предхожда рак, но може да има сходни симптоми с него, тъй като притиска уретрата.
Скрининг за простатен карцином
Простата-специфичен антиген (PSA) е протеин, който се продуцира от нормални и ракови простатни клетки. Нормално е да се открие PSA при мъже в кръвта, но високото ниво може да е алармиращо за рак. Рутинните изследвания (скрининг) на нивата на PSA при мъже, които нямат оплаквания не се препоръчват. Въпреки че скринингът е надежден метод за откриване на рак на простатата и преванция на смъртни случаи, множество проучвания показват, че много мъже са фалшиво диагностицирани с карцином и лекувани, без да има заболяване. Препоръчва се да се използва при подбрани групи , при които има фамилна история на заболяването.

Колко често се среща ракът на простатата?
Простатният карцином се среща най-често при възрастни мъже (50 % от случаите са при мъже над 70 г. ). Това е второто най-често срещано злокачествено заболяване при мъже в световен мащаб. Най-често се среща в Австралия, Нова Зеландия, Северна Америка, Северна и Западна Европа.

Какво причинява рак на простатата?
Причинителите не са известни, но са индентифицирани редица рискови фактори. Важно е да се подчертае , че рисковите фактори повишават възможността да се развие простатен карцином, а не че неизбежно човек ще развие карцином при наличие на рисков фактор. Същото се отнася и за хората, които нямат рискови фактори (т.е те не са застраховани от разболяване).
Рискови фактори :

Диангнозата се базира на следните изследвания :
Физикално изследване
Ако имате симптоми на заболяването, лекарят може да палпира жлезата. Изследването се нарича дигитална простатна палпация. Лекарят поставя ръкавица на едната ръка и прониква през ректума и през него напипва жлезата и евентуалните промени.
PSA изследване
Лекарят може да Ви препоръча изследване на нивата на PSA от периферна кръв. Важно е да се знае, че високите нива могат да бъдат предизвикани от други причини, а не рак. Самостоятелно PSA изследването не поставя диагнозата.

Биопсия
Съгласно резултатите от палпацията и PSA изследването се препоръчва биопсия. Това е взимане на тъкан от простатата за анализ под микроскоп.
Процедурата, наречена „трансректална биопсия под ехографски контрол“ е най-често използвана за взимането на биологичен материал. Прилага се локална анастезия в областта на ректума, за да няма болка. Поставя се малко ултразвуково устройство в ректума, което излъчва ултразвукови вълни и дава ясен образ на жлезата. След това се прониква с тънка игла, която взима около най-малко 10 – 12 проби. Обичайно след приключване на изследването може да се изпише антибиотик за превенция на инфекции.
Ако биопсията не покаже карцином, а специалистът подозира такъв, може да се назначи ядрено-магнитен резонанс. Изследването използва магнитни полета и радиовълни за изобразяване на органите.

Как ще бъде определено лечението?
Лечението се определя от стадия и рисковете.
Стадиране
Стадиите описват локализацията, размерите на тумора и дали той се е разпространил след първоначалното място. За да се събере информация, се назначава ЯМР, позитрон емисионна томография (PET), компютърна томография , лимфна дисекция и др.
• ЯМР – използва магнитни полета и радио вълни за детайлно изобразяване на вътрешните органи
• PET CT - използват се радиоактивни субстанции, които се инжектират във вена и помага в откриването на райони , които ЯМР и CT могат да изпуснат. Повечето PET се провеждат едновременно с компютърна томография (CT)
• Компютърна томография (скенер = CT) – това е метод ,използващ х-лъчи, които изобразяват тялото в напречни срезове
• Тазова лимфна дисекция – това е процедура , която включва отстраняване на лимфните възли в таза и изследването им за ракови клетки
• Костен скенер – изследват се костите за налични метастази. Методът включва инжектирането във вена на радиоактивни вещества. Техниката изобразява костите, като засегнатите кости абсорбират повече вещество
Стадирането се представя с букви и цифри. За рака на простатата се използват четири римски цифри (I-IV) . Най-общо колкото по-ранен е стадият, толкова по-благопрятна е прогнозата. ТNM системта включва :
• Големината на тумора (Т)
• Дали са засегнати лимфни възли (N)
• Дали има метастази (M)

Групирането по стадии е представено на таблицата.

Лечението зависи от размера, локализацията и стадия на карцинома, както и от общото здравословно състояние и физическата форма на пациента. Изборът на лечение се обсъжда с пациента и се имат предвид неговите преференции. Лечението се обсъжда от мултидисциплинарен екип, което означава, че различни експерти по раковите заболявания (хирурзи, уролози, онколози и лъчетерапевти) се събират заедно и дискутират пациента, с цел предоставяне на най-доброто решение.
Изключително важно е пациентите да участват във взимането на решение, когато има повече от едно лечение и лекарите трябва да стимулират това поведение, за да бъдат изпълнени очакванията на болния.

При обсъждане на лечението, лекарят преценява рисковете и позитивите на различните варианти. Това е изключително важно, тъй като много пациенти могат да водят нормален начин на живот с простатен карцином, който се развива много бавно. При тези пациенти страничните ефекти от лечението могат да бъдат повече ,отколкото позитивите. Много по-вероятно е пациентите да починат от старост, отколкото от простатния карцином.
Можете да попитате лекаря, ако имате въпроси относно лечението. Има три прости въпроса, които могат да Ви бъдат от полза:
• Какви възможности за лечение имам ?
• Какви са позитивите и негативите на всяко едно предложено лечение?
• Колко вероятно е да изпитам тези позитиви и негативи?
Специалистът може да препоръча един или повече подходи за справянето с простатния карцином.
Активно наблюдаване
Активното наблюдаване включва често мониториране на тумора, без лечение, което да се прилага веднага. Активното наблюдение има за цел да се предотврати ненужно лечение, което може да предизвика неприятни странични реакции. Това е опция за мъже с нисък или среден риск при локализиран карцином на простатата. По време на мониторирането се извършват кръвни изследвания за определяне на нивата на PSA, както и ЯМР и скенер. Ако туморът започне да се развива, лекарят ще препоръча подходящо лечение.
Изчаквателно поведение
Лекарят наблюдава състоянието на пациента, без да се прилага активно лечение, но това включва извършването на по-малко изследвания. Обикновено лечението започва при развиване на симптоми, които имат нужда от овладяване. Изчаквателното поведение е опция за пациенти с ниско рисково локализирано заболяване, както и за мъже с локализиран или локално авансирал тумор, който не е подходящ за лечение. Целта на изчаквателното поведение е да контролира симптомите. Обикновено не се предприема лечение веднага , особено ако карциномът се развива бавно.
Хирургия
Някои мъже с простатен карцином са показани за операция, при която се премахва простатната жлеза – медицинското наименование на тази техника е радикална простатектомия. Целта на радикалната простатектомия е да излекува напълно пациента, като отстранява напълно тумора. Хирурът премахва простатната жлеза, както и околните тъкани,лимфните възли и семенните мехурчета. Това се случва чрез инцизия в корема или ендоскопски.
Невро-съхраняващата простатектомия е вид операция, която включва премахването на простатата и тъканите, но без премахването на нервите, които контролират ерекцията. Тази операция редуцира рисковете за еректилни проблеми след интервенцията, но е възможна само ,когато ракът не е в близост до нервите.
Простатектомията е вариант за пациенти с локализирано или локално авансирало заболяване. Важно е да се разбере, че простатектомията е сложна операция, с множество възможни странични ефекти. Този подход не се препоръчва при пациенти с бавноразвиващи се тумори, тъй като вероятността да починат от старост и други заболявания е по-голяма.
Други видове хирургични техники могат да бъдат използвани в лечението на простатния карцином. Пример е премахването на вътрешната част на простатата (трансуретрална простатна резекция) или отстраняването на тестисите, което се извъшва с цел да се контролират симптомите. Този вид операции не водят до излекуване.
Лъчетерапия
Лъчетерапията използва йонизираща радиация, която поврежда ДНК на раковите клетки, предизвиквайки тяхната смърт. Използват се два вида лъчетерапия, които лекуват напълно заболяването :
• Лъчетерапия с външен сноп, който се насочва към тумора. Йонизиращата радиация се излъчва от специална машина.
• Брахитерапия – представлява поставяне на радиоактивен източник в простатата и той излъчва йонизираща радиация и унищожава тумора по гореспоменатия механизъм.
Лъчетерапия се препоръчва при локализирано или локано авансирало заболяване.
Хормонална терапия
Тестостеронът е хормон, който се произвежда основно от тестисите. Карциномът на простатата има нужда от него, за да се развива, поради което хормоналната терапия блокира ефектите на тестостерона. Хормоналната терапия се използва за редуциране на риска от рецидив след хирургичното или лъчетерапевтичното лечение. Приложена самостоятелно хормоналната терапия не може да излекува ракът на простатата.
Има три основни вида хормонална терапия, които се използват при лечението на простатния карцином :
• Андроген депривационна терапия – действа като блокира синтеза на тестостерон в тестисите. Прилага се чрез инжекция или имплант. Съществуват два типа андроген -депривационна терапия : агонисти на лутеинизиращия-релизинг хормон (leuprorelin, goserelin, buserelin,
Triptorelin) и антагонисти на гонадотропин- релизинг хормона (degarelix).
• Анти-андрогени (bicalutamide, flutamide, enzalutamide) са таблетки, които възпрепятстват тестостерона да достигне раковите клетки.
• Abiraterone е нова хормонална терапия , която се намира в таблетна форма и блокира тестостероновата синтеза. Приема се заедно със стероид, за да намали страничните ефекти.
Химиотерапия
Химиотерапията унищожава раковите клетки. Химиотерапията (docetaxel и cabazitaxel) може да се използва като лечение на метастатичен простатен карцином при някои пациенти. Прилага се с кортикостероид, който потенцира лечебните ефекти и намалява страничните реакции.
Други терапии
Към тях спада терапията, свързана с предотвратяването на костни фрактури от метастази чрез radium-223, denosumab и золедрониева киселина.

Локализираният рак на простатата се категоризира в три рискови групи, които се определят от размера на тумора (Т), оценката по скалата на Gleason и нивата на PSA. Лекарят може да Ви обясни към коя група спадате. Това е важно, защото в зависимост от групата се определя лечението.

Важно е да се разбере, че няма единствен стандартизиран подход към локализираното заболяване. Има редица варианти за пациентите в различните рискови групи и лекарят ще ги обсъди с Вас.
Активно наблюдение
Активното наблюдение е опция за мъж,е спадащи към групите с нисък и среден риск. Туморът се мониторира активно и при прогресия се обсъжда лечение.
Хирургия
Целта на интервенцията е отстраняването на карцинома, заедно със здрава тъкан около тумора. След операцията тъканта се изследва за наличието на ракови клетки. Радикалната простатектомия се използва за лечение на пациенти, спадащи към групите с нисък и среден риск. Ако има данни за инфилтрация в тазовите лимфни възли, се извършва и дисекция. Пациенти с висок риск се третират с радиклана простатектомия, както и тазова лимфектомия, при която лимфните възли се отстраняват напълно.
Лъчетерапия
Мъже, принадлежащи към ниско и средно рисковата група, могат да бъдат лекувани с външно облъчване или брахитерапия. Високо рисковите се лекуват с външно облъчване, в комбинация с хормонална терапия.
Хормонална терапия
Самостоятелното приложение на хормонална терапия не се препоръчва при локализирано заболяване, но може да бъде използвана преди лъчетерапия като неоадювантно лечение и/или след радиотерапия; като адювантно при пациенти, спадащи към средно и високо рисковите групи. Неоадювантата терапия е лечение, което се прилага преди основното, а адювантната е лечение, което се прилага след основното.
При пациенти, съответващи на средно рисковата група се прилага неоадювантна терапия с андроген депривационни средства за 4-8 месеца, в комбинация с външно облъчване.
Мъже с висок риск се лекуват неоадювантно с аднроген конкурираща депривационна терапия, следвана от лъчетерапия ,след което се прилага адювантна хормоно терапия за период от 2-3 години.
Изчаквателно поведение
Някои мъже с локализиран карцином може да не са подходящи или да не искат да се подложат на лечението. При такива пациенти се препоръчва изчаквателно поведение и прилагане на хормонотерапия, ако се появят симптоми.
Какви са възможностите за лечение при локално авансирал простатен тумор?
Хирургия
Може да се използва радикална простатектомия, заедно с тазова лимфектомия при пациенти с локално авансирало заболяване.
Лъчетерапия
Като алтернатива на хирургичното лечение може да се приложи лъчетерапия с външно облъчван,е в комбинация с хормонотерапия.
Хормонална терапия
Неоадювантна андроген депривационна терапия се администрира за 4-6 месеца, в комбинация с лъчетерапия с външно облъчване. Може да бъде последвано от адювантна хормонотерапия за 2-3 години при наличие на висок риск.

Основните цели на лечението са да облекчи сиптомите и да повиши качеството на живот.
Хормонална терапия
Андроген депривационната терапия обикновено е първото лечение, което се прилага при мъже с метастатичен простатен карцином. Може да се прилага самостоятелно или в комбинация с тестостеронови блокери (abiraterone) или заедно с химиотерапия.
Ако заболяването напредв,а въпреки андроген депривационната терапия (в такива случаи туморът се счита за резистентен), се прилагат анти-андрогенни препарати или abiraterone при мъже без или с малко симптоми.

Химиотерапия
Docetaxel е лекарството, което може да се прилага заедно с андроген депривационна терапия, ако пациентът може да го понесе. Препаратът се използва и при пациенти, чиито тумор продължава да нараства, въпреки хормоналното лечение. Ако карциномът продължава да нараства, въпреки апликацията на docetaxel се преминава към cabazitaxel (друг химиотерапевтик), както и biraterone, enzalutamide и Radium-223.
Други терапии
Radium-223 е радиоактивна течност, която се използва понякога в терапията на костните метастази. Denosumab и Золедрониевата киселина са лекарства, които редуцират рисковете от костни усложнения (фрактури) при пациенти с костни метастази. Лъчетерапия с външно облъчване се използва също за лечение на костните метастази.

Въпреки най-добрите лечения и бързото поставяне на диагноза, съществува риск ракът да се завърне ( да рецидивира).
Лъчетерапия
След радикална простатектомия се следят нивата на PSA. Ако те са високи се използва лъчетерапия в анатомичния район на простатата.
Хормонална терапия
Андроген депривационна терапия може да се приложи, когато има знаци на рецидив, след което се насочват за радикална простатектомия или лъчетерапия. На мъжете, лекувани с лъчетерапия, се препоръчва да се подложат на радикална простатектомия.

Простатен карцином при млади пациенти
Простатният карцином, който е диагностициран при мъже на възраст по-малка от 55 години, често нараства по-бързо за разлика от туморите при по-възрастни пациенти. Причините за тази разлика в развитието на заболяването не са изяснени. Известно е, че мъжете, диагностицирани в по-млада възраст, имат по-малък шанс да преживеят заболяването. Лечението на простатния карцином може да увреди фертилността. Радикалната простат ектомия води до загуба на еякулация, а хормоналната терапия и лъчетерапията могат да редуцират сперматозоидите и количеството сперма. Ако пациентът планира дете, има възможност да замрази сперма преди започване на лечението.

Клинични проучвания
Лекарят може да Ви предложи да участвате в клинично проучване. Това е научно изследване, при което се изследват :
• Нови медикаменти
• Разглеждат се вече съществуващи лекарства, приложени в нови комбинации, за да ги направят по-ефективни или да редуцират страничните реакции
• Да се сравнят действията на различни лекарства, които подтискат симптомите
• Да се разбере какви са механизмите на лечението
Клиничните проучвания повишават знанията за рака и за разработването на нови медикаменти и може да има много позитиви при взимане на участие. Пациентите се мониторират редовно по време и след терапия и новото лечение може да предоставя повече позитиви, сравнено с вече съществуващите. Важно е да се знае, че някои нови лечения могат да не бъдат по-добри от вече съществуващите или имат странични реакции, които надвишават ползите.
Редица лекарства постъпват в момента в клинични проучвания, включително имунотерапия, която стимулира имунната система на човека за борба с раковите клетки.
Pembrolizumab е имунотерапия, която блокира белтък, наречен програмирана клетъчна смърт протеин 1 (PD-1), който се намира по повърхността на някои имунни клетки. Лекарството показва окуражаващи резултати при пациенти с метастатичен рак.
Olaparib е лекарство, което блокира ензим, участващ в поправката на ДНК. Препаратът вече се използва при някои видове рак, особено при тези, които имат мутации в гени, наречени BRCA1 И BRCA2. Olaparib показва добри резултати при пациенти с метастатичен простатен карцином, приложен самостоятелно и в комбинация с abiraterone.
Имате право да приемете или да откажете участие в клинично проучване без никакви последици върху качеството на лечението. Ако лекарят не Ви предложи да вземете участие, но Вие искате да научите повече за тази възможност, можете да попитате лекаря дали има клинично проучване, подходящо за Вас.

Някои пациенти намират допълнителните грижи полезни, тъй като им помагат да се справят психически с диагнозата, лечението и дългосрочните ефекти от заболяването.
Препоръчва се да се прилагат допълнителни грижи, заедно с противораковото лечение. Видовете допълнителни грижи биват : подкрепящи, палиативни и грижи, които се полагат в края на живота. Попитайте лекаря за това, какви допълнителни грижи бихте могли да получите - грижи от диетолог, сестра, която се грижи за уринарната инконтиненция, сестра, която се грижи за лимфедема, социален работник, психолог и други.
Поддържащи грижи
Поддържащите грижи включват контролирането на симптомите на заболяването и страничните ефекти на терапията. Това е изключително важно при мъже с простатен карцином, тъй като много от пациентите живеят дълго с болестта.

Палиативни грижи
Палиативен е термин, който описва грижите, които се полагат при напреднало заболяване и включва контрол на симптомите, както и справяне с диагнозата, взимане на трудни решения и подготовка за грижи в края на живота. При мъже с простатен карцином палиативните грижи включват: справяне с болката, диарията, уринарната инконтиненция, проблемите с пълноценното хранене, оттока по крайниците и болките от залежаване.

Грижа за пациентите, които са преживели болестта
Това включва социална подкрепа, информираност за заболяването и рехабилитация. Пример за това е психологичната помощ, която помага за справянето със страха. Психосоциални проблеми, които се срещат често при пациенти с простатен карцином са: притеснението за сексуалната функция и за уринарната инконтиненция (неволно изпускане). Пациентите често намират за важна социалната подкрепа, която оказва влияние върху справянето с диагнозата рак, лечението и емоционалните последствия. Добре изготвения план за пациенти, които са преживяли заболяването, позволява по-лесното им завръщане към нормалния живот (работа, личен и социален живот).
Грижи за края на живота
Грижите, които се полагат в края на живота имат за цел да помогнат на пациента да се чувства удобно, да осигуряват обезболяване и емоционална помощ. Пример за това е садирането на пациента и изпадането му в безсъзнание, с цел облекчаване на тежки болки, задух, делириум или конвулсии.

Както при всяко едно лечение, може да изпитате странични реакции от противораковата терапия. Важно е да говорите с лекаря си за всяка една потенциална странична рекация, която Ви тревожи.
Лекарите класифицират страничните ефекти с оценка от 1 до 4 , като колкото по-висока е тя, толкова по-остро и тежко протича нежеланата реакция. Най-общо с 1 се отбелязват тези реакции, които протичат леко, с 2 – средно, с 3 тежки и 4 - много тежки. Оценката зависи от това за каква реакция става въпрос.
Умората е много често срещано странично явление и може да е резултат от заболяването или терапията. Лекарят ще Ви предостави стратегии за намаляване на умората. Това включва добър сън, правилно хранене и физическа активност. Загубата на апетит и оттам загубата на тегло също може да се дължи на самото заболяване или на терапията. Значително отслабване със загуба на мастна и мускулна тъкан може да доведе до слабост, намалена подвижност, загуба на независимост, както и до депресия и тревога. Лекарят може да Ви насочи към диетолог и други специалисти от които имате нужда.

Странични ефекти при хирургично лечение:
Еректилна дисфункция
След операцията пациентите често съобщават за еректилна дисфункция. Това се случва, ако се е наложило да се премахнат нерви по време на интервенцията. Някои пациенти имат нормална ерекция и това зависи от съхраняването на нервите по време на операцията, както и от това дали пациентът е имал еректилни смущения преди лечението и от възрастта. Може да се наложи прием на лекарства като sildenafil, за да имате ерекция.

Може да имате проблеми със задържането на урина и неволното изпускане (уринарна инконтиненция) след операцията. Това може да продължи до година след интервенцията. Лекарят може да Ви насочи към специалист за справяне с проблема.
Лимфедем може да се развие на краката, ако са отстранени лимфни възли. Можете да редуцирате риска от лимфедем по няколко начина:
• Поддържайте нормално тегло, за да няма налягане, което да оказва влияние върху лимфната система
• Правете редовни физически упражнения, които стимулират лимфния дренаж
• Грижете се за кожата, за да я предпазите от инфекции
Ако забелязвате симптоми на подуване или инфекция, съобщете на лекаря при първа възможност.

Странични ефекти при хормонална терапия
Най-често срещаните странични реакции при пациенти на хормонална терапия са свързани с дефицитът на тестостерон (липса на желание за секс, еректилни проблеми, топли вълни, намаляване на окосмяването и загуба на обема на мускулите). Много от страничните ефекти могат да бъдат контролирани ефективно. Съобщете на Вашия лекар при поява на страничен ефект. Най-често срещаните странични ефекти от хормонотерапия са:

Странични ефекти при химиотерапия
Страничните ефекти на химиотерапията варират в зависимост от прилаганите дози и медикаменти – може да изпитате някои от долуизброените, но е малко вероятно да имате всичките. Може да получите някои странични реакции, които не са изброени тук. Основните части на тялото, които се засягат са тези, при които има интезивно делене на клетки (храносмилателната система, космените фоликули, устните). Някои пациенти съобщават за промяна във вкуса – промени в ензимите в устата могат да доведат до метален вкус и ерозии в устата. Редукцията на неутрофилите (вид бели кръвни клетки) може да доведе до неутропения и това прави пациентите по-податливи на инфекции. Повечето странични ефекти от химиотерапията са временни и могат да бъдат контролирани чрез лекарства или промяна в начина на живот – лекарят ще Ви напътства. Таблицата долу показва най-често срещаните странични реакции от медикаменти, които се ползват за лечение на простатния карцином.

Странични ефекти при други лечения
Към тях спада лечението с Золедрониева киселина, чийто ефекти са грипоподобни симптоми, бъбречна токсичност и ниски нива на калций. Може да доведе, макар и рядко, до остеонекроза ( умиране на клетките на костта) на челюстта. Въпреки че е рядко срещано, е важно да поддържате добра орална хигиена и при наличие на симптоми да съобщите на лекаря.

Контролни прегледи
Независимо дали сте получавали целителна терапия или сте на дългосрочна хормонална терапия, лекарят ще назначи контролни прегледи. Обикновено на тези прегледи се мониторира нивото на PSA. В зависимост от резултатите, може да се проведе дигитален ректален преглед. Пациентите, които са на хормонотерапия, се мониторират за остеопороза.
Лекарят ще Ви съобщи на колко време ще се провеждат прегледите. След проведено целително лечение пациентите обикновено се контролират на всеки 6 месеца първите 2 години и след това веднъж годишно.

Грижи за здравето
След лечението на простатен карцином , може да се чувствате изморени физически и емоционално. Дайте време на тялото си да се възстанови и почивайте при нужда, но няма лимит за активността Ви, ако се чувствате добре. Важно е да се грижите за себе си и да получите подкрепата, която заслужавате.
• Почивайте когато имате нужда : дайте време на тялото си да се възстанови. Релаксиращи терапии, като ароматерапия може да Ви помогне да се отпуснете и да се справите по-добре със страничните ефекти.
• Хранете се пълноценно и останете активни : Здравословното хранене и физическите упражнения поддържат здравословната форма. Важно е да се започне бавно с ходене и да надграждате, когато се почувствате по-добре. Витамин Д е необходим на тялото, за да абсорбира калций и е необходимо да си го набавяте, ако сте на хормонотерапия. Основното количество витамин Д си набавяме от слънцето и някои храни, но лекарят може да Ви препоръча да го приемате ежедневно и като добавка.

Препоръки:
• Не пушете
• Избягвайте пасивното пушене
• Тренирайте редовно
• Избягвайте наднорменото тегло
• Хранете се здравословно
• Ако пиете, пийте с мярка
• Поддържайте връзка със семейството и социалния Ви кръг
• Явявайте се на контролните прегледи
Редовното спортуване е важна част от здравословния начин на живот, като по този начин се поддържате във форма и избягвате наддаването на тегло. Това е важно за мъже с простатен карцином, тъй като редовното движение редуцира страничните ефекти от андроген-депривационната терапия и повишава качеството на живот.

Дългосрочни ефекти
След приключване на лечението е възможно да изпитвате дълготрайни нежелани реакции в зависимост от терапията.
Дългосрочните ефекти от операцията могат да бъдат продължение на краткосрочните като еректилни проблеми и уринарна инконтиненция. Дългосрочните ефекти при хормоно терапия могат да включват наддаване на тегло, загуба на издръжливост, промяна в настроението, остеопороза и сърдечни проблеми. Лъчетерапията може да предизвика раздразнение на ректума или пикочния мехур, водещи до често посещаване на тоалетната и възможно кървене. Може да има смущения на ерекцията за 1-2 години.
Дългосрочните ефекти върху сексуалния живот на пациентите са труднопреодолими и те се чувстват подтиснати. Обсъждането с партньора или близък приятел може да помогне. Може да Ви бъде предоставена психологична помощ от съответните специалисти.
Емоционална подкрепа
Често пациентите са превзети от чувствата си след поставяне на диагнозата рак на простатата, както и по време и след лечение. Ако се чувствате разтревожен или депресиран, говорете с лекаря си и той ще Ви насочи към специалист, който е обучен да работи с онкоболни. Може да помогне присъединяването към подкрепяща груп,а за да разговаряте с други хора, които минават през същото.

Подкрепящи групи
В Европа съществуват пациентски групи и организаци, които помагат на пациенти и семействата им да се справят с ракът на простатата. Могат да са локални, национални или интернационални и работят за пациента, като го информират и напътстват. Тези групи могат да Ви предоставят инструментите, от които имате нужда, за да разберете заболяването и да се научите как да се справяте с него.
Europa Uomo е пациентска коалиция от подкрепящи групи в Европа специално за карцинома на простатата. Създадена е през 2004г. и работи за повишаване и насочване на вниманието към простатния карцином.