„Туморните маркери" са  белтъчни вещества, които се образуват и се откриват в кръвта на пациенти при наличие на активни ракови клетки в тялото. Те са специфични , според различните органи и системи. Показателно е повишението на стойностите им над референтните граници, което е свързано с големината на тумора, както и с неговото разпространение в организма (метастазиране).  Сред най-често изследваните са на простатната жлеза -  простатоспецифичен антиген, който може да е белтъчносвързан или общ – TPSA , както и свободен- Free PSA,  като процентното съотношение между двата показателя служи за оценка на риска от злокачествен процес.
Туморните маркери са повече или по-малко специфични за наличие на даден вид рак.

Алфа-Фетопротеин(AFP)
Този маркер се използва при съмнение за първичен чернодробен карцином и при тумори, изхождащи от тестисите.
Повишени стойности  може да има при хепатити, чернодробна цироза, доброкачествени тумори на яйчниците, многоплодна бременност и други.

За разлика от червените кръвни клетки, които живеят с месеци, белите имат продължителност на живота от порядъка на 3 до 4 дни и костният мозък произвежда непрекъснато, за да подменя с нови клетки. Именно този процес е най-чувствителен на химиотерапия. Клетките, които са в кръвообращението или в тъканите не са засегнати, защото вече не се делят, но когато те „загинат“ и резервите са оползотворени (седмица или 10 дни след химиотерапия), броят на белите кръвни клетки достига най-ниски нива.  Това е времето, в което пациентите са най-податливи на инфекция. Ако пациентът е изложен на контакт с бактерия в този период, имунната система може и да не успее да произведе достатъчен отговор на защита, тъй като има много малко на брой бели кръвни клетки. След отминаването на този период, костният мозък ще навакса и броят им ще бъде компенсиран до нормалните нива.

Има специфични протеини, които се наричат колоний стимулиращи фактори (CSF), които могат да стимулират производството на бели кръвни клетки. Новите технологии в генетичното инженерство позволиха производството на различни форми от тези протеини, които могат да бъдат приложени на пациенти, които имат нужда от ‚провокиране‘ на имунната система, вследствие на противотуморната терапия. Формата на колоний-стимулиращи фактори, които подпомагат производството на гранулоцити се класифицират като G-CSF. Те ускоряват скоростта, с която костният мозък произвежда и освобождава този вид бели кръвни клетки и по този начин се съкращава периодът, в който пациентите са податливи към инфекции. 

Белите кръвни клетки (левкоцити) осигуряват защитните сили на човешкия организъм срещу инфекции. Те се произвеждат и „съхраняват“ в костния мозък и постъпват в кръвообращението само в случай на нужда. Веднъж попаднали в кръвотока, те циркулират за около 12 часа. Всяко възпаление или бактериална инвазия привлича тези клетки, те напускат кръвообращението и се събират на мястото на инфекцията. Там те обграждат бактерията или чуждото тяло, свързват се една с друга и го „поглъщат“. Белите кръвни клетки също така помагат на наранените тъкани да се възстановят. Има пет вида бели кръвни клетки, които се произвеждат в костния мозък. Първите три (неутрофили, еозинофили и базофили) под микроскоп приличат на гранули и се наричат гранулоцити. Другите два вида са лимфоцити и моноцити.

Много от пациентите на химиотерапия се справят чудесно с периода, в който белите им кръвни клетки са малко на брой. Необходими са обаче някои предпазни мерки, за да се избегне инфекция в този период. Ето няколко съвета:
- Далеч от хора с настинка, грип или инфекция
- Далеч от тълпи с хора в затворено помещение
- Далеч от хора, които кашлят и кихат

Червените кръвни клетки (еритроцити) дават червения цвят на кръвта. Около 90% от всяка червена кръвна клетка представлява хемоглобин—вещество богато на желязо. Размерът, формата и гъвкавостта на червените кръвни клетки им позволява да се „промъкват“ в малките пространства между клетките. Целта на еритроцитите е да пренасят кислород от белите дробове до всяко кътче на нашето тяло, както и да отнасят обратно въглеродния двуокис от клетките до белите дробове. Когато пациентът има малко червени кръвни клетки поради кръвозагуба или защото костният мозък не е произвел достатъчно, тогава способността за пренос на кислород и въглероден двуокис е нарушена. Това състояние се нарича анемия. Когато еритроцитите са по-малко от нормалното, тогава сърцето работи по-учестено, за да може да компенсира по-ниския им брой и да се осигури необходимия кислород.