Скрининг, планиране и оценка на рехабилитация

Онкологичната болест в максимална степен нарушава способностите на болния да извършва своите обичайни ежедневни дейности. Така възможностите на онкологичните пациенти да се грижат за себе си, да работят и да водят нормален живот в значителна степен са нарушени. Рехабилитацията в онкологията има за цел да повиши в максимална степен функционалнoста на пациента, да промотира неговата независимост и да му помогне да се адаптира към новите условия, предизвикани от болестта и нейното лечение.
Рехабилитацията предлага начини за повишаване на качеството на живот (КнЖ) на болния без значение от очакваната продължителност на живота. Нейна основна цел е да запази достойнството на пациента и в максимална степен да намали негативното влияние, което онкологичната болест оказва върху физическото, психо-социалното и икономическото му функциониране. Значението на прилагане на рехабилитационни мероприятия непрекъснато нараства и те би трябвало да се разглеждат като съставна и неразделна част от грижите за пациента.

Рехабилитацията бива превантивна, възстановителна, подкрепяща и палиативна. Не трябва да бъде разглеждана като самостоятелен стадий или отделна форма на лечение, а трябва да се превърне в интегрална част от лечебните и социални грижи. Рехабилитационните интервенции се изпълняват от мултипрофесионални и мултидисциплинарни рехабилитационни екипи, под ръководството на лекар-специалист по физикална и рхабилитационна медицина. Тези екипи включват: рехабилитатор/кинезитерапевт; диетолози и специалисти по хранене; специалисти по трудотерапия; психолози и сексолози; специалисти, обучени в оказване на грижи за стомирани болни и болни с лимфедем. Независимо че индивидуалните нужди на отделните пациенти са различни, на даден етап от боледуването всички болни имат нужда от рехабилитация, ето защо техните нужди трябва да бъдат разглеждани като идентични с тези, които провеждат активно или палиативно лечение и активни терминални грижи.2, 5
Цели.
Основните цели са насочени към:
• нуждите от рехабилитация да бъдат оценявани в хода на боледуването, като се обърне специално внимание на определени етапи, които са от особено значение както за болния и неговото семейство, така и са здравните професионалисти; такива моменти са:
◦ поставянето на диагноза,
◦ започване на лечение,
◦ завършване на планувано лечение,
◦ изписване след болнично лечение,
◦ прекратяване на активно лечение,
◦ навлизане в терминална фаза
• болните трябва да получат план за активна рехабилитация, който да включва:
◦ оценка на състоянието,
◦ определяне на цели,
◦ планиране на грижи,
◦ оценка на резултати,
◦ болни, при които се установява спешна нужда от провеждане на рехабилитационни мероприятия, и час за консултация със съответния специалист;
• екипите, оказващи грижи за онкологични пациенти, трябва да преминат обучение за разпознаване на нуждите и осигуряване на рехабилитационна подкрепа.
Рехабилитационните нужди на всеки онкологичен пациент трябва да бъдат оценявани с помощта на стандартизиран инструмент, използван от всички ангажирани в лечението в определени ключови етапи от траекторията на неговото боледуване. Рехабилитационните звена трябва да бъдат така организирани, че да се гарантира широк обем от експертна помощ, която да насърчава да се работи в тясно сътрудничество с мултипрофесионални екипи. Достъпът до външни специалисти трябва да бъде ясно дефиниран за всеки етап от боледуването посредством съставяне на критерии за консултиране и лечение, като се предвиди и възможност болният сам да потърси достъп. Трябва да бъдат разработени програми за обучение, постигащи определени нива на компетентност.
Всички специализирани звена, които извършват рехабилитация, трябва да извършват дейността си в рамките на правила, основани на медицината на доказателствата, които да позволят оценяването на качеството на предоставяните от тях услуги.