Ехография – това е диагностично изследване, което позволява да бъдат получени образи от ултразвуково ехо. Извършва се чрез предавател на ултразвук, който се прилага върху тялото, близо до областта, която трябва да се изследва. В зависимост от различната плътност на органите и тъканите, които вълните пресичат, последните биват отразени или погълнати. Отразените звукови вълни се улавят от апарат, който ги превръща в образ, който се показва на монитор.
Пациентът трябва да стои легнал докато върху изследваната област на тялото му се прилага сонда, която едновременно излъчва и улавя ултразвука. Този трансдюсер се плъзга върху телесната повърхност. Въздухът е лош проводник на ултразвук, поради което, за да се избегнат неравности на повърхността се прилага гел, който възпрепятства отделянето на сондата от кожата.
Нужен е добре обучен персонал за разчитането му, тъй като не е изображение от типа на фотографията.

Ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) – става дума за изследване много сходно на скенера, но без използването на рентгенови лъчи. Получаването на образи се постига чрез използването на магнитни полета. Той позволява да се види с по-голяма яснота, точност и контраст всяко налично изменение, най-вече в органи или тъкани със сходна плътност (например, сухожилия и мускули).
По време на извършването му пациентът лежи на маса. Тя влиза в много дълбок цилиндър, който, при по-чувствителните пациенти, може да предизвика усещане за клаустрофобия. Докато трае изследването (около 30 минути), апаратът излъчва поредица шумове, които могат да станат неприятни. Въпреки че изследването може да бъде неудобно, то не е болезнено.

Еднофотонната емисионна компютърна томография и Позитронно-емисионната томография (Пет скенер) са два вида диагностични изследвания, които се основават на същата техника като сцинтиграфията. Различават се в това, че използват особен вид изотопи. Извършват се единствено при специални обстоятелства (за изследване на органи и увреждания, които се виждат по-трудно с други техники, какъвто може да е случаят на мозъка).
В онкологията се използват все по-често за оценка на разпространението на заболяването или за различаване на доброкачествените от злокачествените изменения.

Компютърна томография (КТ или скенер) – използва същата техника като рентгенографията за получаване на образи с голяма точност и висока резолюция. При нея източникът на облъчването и детекторът, който позволява образуването на образа, се въртят около тялото на пациента. Чрез апарат, свързан с информационна система, се получават образи под формата на напречни сечения на изследваната област на тялото.
Полученият образ се състои от различни равнини от вътрешността на пациента. Позволява да се различат, с висока резолюция, възможни изменения или тумори. Понякога е необходимо да се използва контрастно вещество за подобряване на изображението на дадени структури (например, пикочните пътища).

Сцинтиграфия – за провеждането ѝ е необходимо пациентът да приеме радиоактивни вещества, които се наричат радиоактивни изотопи.
Използва се за изследване на различни части на тялото, за което се прилагат различни видове изотопи (йод за сцинтиграфия на щитовидната жлеза, технеций за сцинтиграфия за костите и т.н.).
Тези съединения се вкарват в тялото на пациента (през устата или чрез интравенозна инжекция) и се улавят от клетките на определен орган или тъкан, които се цели да бъдат изследвани. След като се изчака известно време, различно при всеки случай, пациентът се поставя пред специален детектор.
Радиоактивността се измерва чрез камера, която улавя излъчванията и една сложна информационна система съставя карта на изследвания орган или тъкан. Този образ позволява да се провери дали няма някакво изменение, не само анатомично или морфологично, но и във функционирането на клетките.